Тази сутрин,
докато се къпех, видях,
че твоята четка за зъби
на моята нещо прошепна.
Monthly Archives: октомври 2010
Хора без работа
| Автор Мария, ТТ и Мариан | |
| събота, 20 октомври 2007 | |
| (диалог*) Мария: (15:03) Изпих една голяма водка и гледам телевизора, увита в одеяло. Отвътре ми е много кротко, не мисля да излизам, не помня нещо да ме е боляло. А щом не помня, няма как да уча. По-късно телевизора ще включа. ТТ: (15:47) |
Коледни сърчица
Коледни са, понеже пайетите и бродерията им придават коледност.
А са сърца, понеже звездите са фрашкани с лъчи и много трудно се изрязват! 🙂
Следващите ще станат по-хубави. 🙂
Моят ангел е далече
Моят ангел е далече.
Гледа от високо
разни къщички, с човечета,
щъкащи наоколо.
Чакам го, заспивам после,
някой път сънувам.
Моят ангел е на гости.
Другаде нощува.
И понякога, по навик,
хвърля поглед само.
Той не ме е изоставил.
Но сега го няма.
И е малко по-студено,
с пет-шест нежни градуса.
Щом помисли си за мене,
ме полъхва радост.
Аз не искам да го губя –
пърхащ, неустроен,
моят личен много хубав
ангел неспокоен.
Търся си цигулка
В театъра се търсеше превод на едни стихове, и като не можах да намеря – щрак! – и ги преведох.
Я!
Сега се чудя, дали да се пробвам в музиката… може и да мога, но като не съм опитвала преди – не зная.
Ако не си намеря цигулка, ще пробвам със скалпел.
Май май
Това е една от страхотните картички на Камелия, има още тук.
Той излезе сърдит
Той излезе сърдит, а навън вали сняг
и прозорците тракат със зъби.
Подранилият здрач смесва чая с коняк
и потропва с крака синкав гълъб.
Той излезе сърдит, а над хляба трепти
и ще капне ръждивата лампа.
Тишината виси като паяк крадлив
и изпива, каквото открадне.


