Правим толкова снимки на децата и сме свикнали да ги разглеждаме на компютър. По-лесно и евтино е да си го сложим във Facebook и така да стигат до всичките ни приятели. Но има хора, които не се интересуват от социалните мрежи. Стана ми малко мъчно, когато видях майка ми да пази по една мини снимчица на внучетата, изкарани за някаква карта за градски транспорт. Не, че не се виждаме всяка седмица…
Та това е повода да сътворя тази фотокнига. Този път реших снимките да са изкарвани в печатница, а след това да са подвързани с корица облечена с жълта ръчна хартия и циклами.
