Тази година не мога да се отърва от розово-лилавата гама, все ме влече на там. Прибавих и малко сиво, под формата на ръчно правената хартия с клематиси. Сърцето се оформи случайно и стана съвсем момичешко, романтично. В розозово са даже кабелът, щепселът и фасунгата.
Долната част на лампата се получи малко по-плътна, за това вечер свети така:
Ванкаааа лампата ти е готова. Това е първата лампа, специална поръчка. Да се надяваме, че няма да е единствената. Електронни компоненти бяха плъзнали навсякъде. Като буболечки: по масата, на пода, по дивана и разбира се най-пъргавите се настаниха на новичката лампа. Стар лентов кабел ми помогна да усмиря, разпръснатите гадинки. Вече съм спец в ползването на елементите и мога да дам съвет на всеки ел. инженер, стига да уточним цветовата тоналност.
А ето така ще свети вечер новата придобивка на Ванката.
Като си говорим за портокали и фрешове Поленце, ето и какво остава след изстискването на сока.
Идеята за кутийка от портокал взех от сестра ми и Митко. Получи се макар че не вярвах, че ще успея да я отделя на едно парче.
Ани направи толкова бижута, мисля че и трябва нещичко за да ги държи някъде. Веднага се заех. Взех обикновена кутийка, и я облепих с ръчно направена хартия, оцветена с кора от краставица.
и понеже не мога да правя нещата едно по едно, направих веднага и втора, с хартията от черница
Ани ела да си вземеш подаръка, може на по биричка 🙂
Вече е мина месец след събитието, но аз продължавам да получавам снимки и отзиви.
Мани ми изпрати снимка на нейната торбичка, а отсреща Боби с една от лампите ми.
Ето и свещичките с подложките за свещи, които направихме заедно с Мани, както и нейни лулички.
Още съжалявам, че не успях да присъствам.
Казах ви, че събирам всякакви боклуци …. Имаме си Opel или „Орелът“, както го нарича галено Краси. И т.к. счупихме предна пружина, а другата се оказа неизползваема, реших че последната ще стане идеална конструкция за лампата отвътре. Ето и как свети.
Конструкцията на лампата е от стара етажерка (ако може така да се нарече заварки от арматурно желязо), която „майсторите“ искаха да изхвърлят след ремонта (под майстори се разбира роднини от близък вид, с опит в строителната област). Не я дадох и им казах, че това е лампа. Подмяташе се из апартамента доста време, докато успея да се позапозная с процедурите по правене на ръчна хартия. Малко канап, дърводелски процедури и лепене – готово.
Вечер осветява доста нежно и романтично цялата стая.
You are currently browsing the Irgal's handmade work blog archives for юли, 2009.
