
Когато майсторя квадрати си мисля за Поля, те са и слабост. В случая бял картон, зашит с червен конец. Разбира се, не мога да не нарисувам за нея и лалетата.


Когато майсторя квадрати си мисля за Поля, те са и слабост. В случая бял картон, зашит с червен конец. Разбира се, не мога да не нарисувам за нея и лалетата.

Маковете ме завладяват. А червеният им цвят е толкова подходящ за март. Особено на бял фон. Няма какво да го мисля. Просто сядам на шевната машината.



След маковете ми се рисува. Ама много. Хич не мога, но това въобще не ми пречи да се хвана и да надраскам няколко животинки. Овце, крави, котки. Любими ми станаха обаче този жираф и бухалче. А те се гледат някак си влюбено. Може би защото ги рисувах покрай св. Валентин или пък са обърнали по чашка с Трифон Зарезан. Заради, което изглеждат и леко размазани, някак си леко разтекли се по хартията на разделителя.


Много бях притеснена. Трябваше да нарисувам макове. Е да, ама аз хич не мога да рисувам. Накрая се престраших. Използвах стара, древна технология с химикал и водни боички. Това е резултата.

Имам предвид книги. Истински. Не на компютър или таблет. Оказа се, че все още има такива хора. Ето едно малко лунно помощниче за тях.
Идеята за разделителите е на моя клиентка. Използвала картичките докато си чете, само че бързо се пречупвали. За това подсилих хартията. Реших, че е добре да има нещо, което да се подава от книгата. Панделка с портокалова звездичка свършиха чудесна работа.