Направих ги с нетърпение. Избрах най-гладкия лист ръчна хартия. Тонирах го, за да добие леко зеленикав цвят. Бях подготвена предварително за някои проблеми, но други излязаха в последствие. Накрая успях. Мастилото не се размазва, ако го пипнеш с мокра ръка, а шрифта е достатъчно голям за да се чете. Накрая вместо да ги нарежа, ги минах по ръбовете с шевна машина. Получи се ефекта на марките с назъбени краища.
Не се сдържах да не добавя и малко подаръче – визитник. За него не използвах ръчна хартия нарочно, просто така за експеримента.
