Винаги, когато се прибера в България, ме обзема една носталгия към времето, когато блогът заемаше огромна част от живота ми и отделях средства, време и мисъл, за да приготвям, снимам и представям различни рецепти. За жалост в последните 3-4 години, блогът е в една дълга и прогресивна пауза, която няма как да обещая, че ще бъде прекратена.

Миналата година по това време решихме, че искаме през пролетта на 2016-та да отидем на дълго пътешествие. Избирането на дестинация за мен винаги е било трудна задача, просто защото има толкова много места, които искам да посетя и ми се

През последните години десертният бар или така наречената сладка маса стана изключително популярен акцент от всеки важен празник, било то сватба, годеж, рожден ден или бебешко парти. Така че, когато сестра ми се сгоди, нямаше никакво съмнение, че ще направя

Пътуването за мен не е поредния check-in във фейсбук или просто отмятане на определена дестинация в bucket list-a. Пътуването вдъхновява, обогатява, храни душата ми с колорита на всичко видяно и определно ме прави по-добър човек. Когато посещаваш далечна държава се запознаваш с нравите, обичаите и културата на местните, които обикновено са толкова различни от твоите, че няма как да останеш безразличен.

Отдавна ми се искаше да споделя с вас къде точно работя и с какво се занимавам, но когато веднъж те напусне навика за писане на публикации, много трудно се започва наново. Но ето, че най-накрая се реших и след почти еднагодишна пауза, съм отново на линия.

4 сутринта е. Знам, знам, обикновените хора не се будят толкова рано за работа, но аз отдавна съм приела, че моята реалност е съвсем друга. Обличам се набързо, приключвам със сутрешната рутина и след десетина минути съм излязла от вкъщи. Имам късмета да живея съвсем близо до работата ми и затова вместо автобус или метро, използвам велосипед, за да се придвижвам.

Ехо! Здравейте! Има ли все още някой тук? Трудно ми е да пиша след едногодишно мълчание. Чудя се от къде да започна, някак си ми се струва нереално колко много време е минало от последната ми публикация и колкото повече отлагах завръщането си, толкова по-сложно ми беше да събера мислите си в смислени изречения.

Покрай работата започнах все повече и повече да се сблъсквам с различните хранителни режими и алергии, които имат хората. Някои са с непоносимост към глутен, яйца, млечни продукти, захар, фруктоза, ядки, а има и такива, на които дори плодова салата не можем да предложим.

Преди време, когато блогът беше основното ми занимание (университета не го броя), си имах изградена рутина за публикациите – приготвяне на рецептите вечер или рано сутрин, фотосесия до обяд, за да хвана хубава светлина, обрабоване на снимките, докато в кухнята е паднала бомба, писане на статията и публикуване.

Когато миналата година публикувах статията за любимите ми книги през 2012-та, не очаквах, че ще намеря толкова много съмишленици в любовта към четенето. Няма как да пропусна класацията си и за тази година, още повече, че смятам някои от книгите, които ще изброя тук, за едни от най-уникалните, които съм чела някога.

Трудно е при това развитие на сладкарството да измислиш някоя нечувана комбинация от вкусове. Не съм Пиер Ерме и едва ли скоро бих имала смелостта да обединя шоколад и фоа гра, но за сметка на това пък, обожавам да експериментирам с вече познати и много любими комбинации.

През зимата на 2010-та, когато любовта ми към сладкарството все още беше в зародиш, реших да започна стаж в една от известните Софийски сладкарници с надеждата да видя и науча как се правят десерти в по-мащабни количества и изобщо как работи индустрията.