Позволявам си да чета по един-два романа на Нора Робърс на година, защото ми действа освежаващо и разнообразяващо, въпреки че не съм фен на любовните романи и обикновено ме дразни дори само идеята, че бих могла да прочета такъв. От малкия ми опит дотук знам, че в основата си всичките са еднакви, каквото и да си говорим – различават се малко или много в детайлите, но ако положиш основните точки, резултатът е един и същ.
Continue reading „„Смърт край Змийската река“ – Нора Робъртс“
По-абсурдна, безумна и клиширана книга не бях чела скоро. Стоически издържах това нещо до края, но мразех всяко изречение от него. Толкова изтъркано, толкова пошло. Просто ужасно изживяване беше тази книга. Сигурно се питате защо изобщо съм я дочела. Явно съм голям мазохист. В крайна сметка се радвам, че свърши.
Много позитивно бях изненадана от „Добро момиче, лошо момиче“. Съвсем не очаквах това от тази книга, но като се замисля, не знам какво изобщо очаквах. Знам само, че силно ме плени в книжарницата и знаех, че трябва да я притежавам… и не ме разочарова.
Първите няколко страници ми бяха трудни, защото стилът на писане е малко скован, с кратки изречения, понякога от по една дума и особено на моменти текстът е много насечен, леко патологичен… и това в крайна сметка се оправда, защото стилът чудесно пасваше на цялата история. Ако беше написана по друг начин, съвсем нямаше да може да предаде усещанията, които предаваше точно този насечен, нервен текст. Точно такъв трябваше да бъде, за да се почувства настроението на главната героиня – Мили (по рождение Ани).
Романът е написан тъкмо от гледната точка на Мили, за да пресъздаде нейното светоусещане и тя същевременно продължава мислено да разговаря с майка си, да чува гласа й и да се опитва да се справи с него. Преживяла е кошмарни неща, докато е живяла при майка си и цялото това напрежение и ужасите са оставили дълбоки следи в съднанието й, които тя се опитва да пребори, преминавайки през доста неприятни ситуации в настоящето.
Мили е изправена пред сложен избор. Тя трябва мислено да се пребори с тръвмите от миналото си и с проблемите в настоящето, и да реши… дали ще тръгне по пътя на майка си или не иска да бъде като нея. Трудно е, защото тя непознава друго отношение освен това, което е видяла от своята майка. Не е живяла по различен начин. Същевременно всички наричат майка й „изрод“ и „убийца“, медийте са луднали по този случай. Мили се опитва да се опази от медийното влияние и от клеймото, че е дъщеря на убийца. Опитва да се справи с новия си живот, да открие нови приятели, да намери мястото си в света, без майка си. И е едва на 15 години. Всичко това е изключително трудно, но младото момиче е решено да се справи – все пак тя сама е предала майка си на правосъдието, защото не е издържала повече да става свидетел на всичко, което прави майка й, нито пък е можела да търпи тормозът върху самата нея.
Това е същински и загадъчен трилър, който те пренася в света на едно малко момиче и множеството му проблеми, което трябва да се изправи срещу себе си, но най-вече срещу своята майка. Началото на книгата не подготвя за финала й, нито пък за нещата, които се случват на Мили. Истински психотрилър, който оставя своите следи в читателя подобно на следите, които Мили носи по себе си и вътре в себе си от своята майка.
Грабващо и увличащо четиво, написано е интересно и поставя важни житейски въпроси. За маските, които хората си слагат и за дълбочините на съзнанието, до които трудно някой може да достигне. За доброто и лошото и как двете неща твърде често се преплитат и е трудно да бъдат разграничени. Жените серийни убийци са рядкост, но тук можем да се докоснем именно до мисленето и действията на една такава жена. За психопатиите изобщо, както и за дълбоките травми, които оставят в теб за дълго и понякога… не могат да бъдат излекувани. За проблемите в семейството и за тинейджърските проблеми, особено онези в гимназията. И за това да си аутсайдера, който опитва да се впише в новата среда. За липсата на перспектива. Има толкова много неща в тази книга, че преплетени заедно образуват един страхотен роман, който те приканва да разгръщаш страница след страница.
Ако трябва да бъда честна, не останах очарована от тази книга. През цялото време си мислех, че вероятно този сюжет и изпълнението му би бил хубав хорър филм от 1980-те години, но като за книга… нещо липснаше просто, а образите бяха сковани, с предопределена цел (като човек, гледал достатъчно хоръри, не ми беше особено трудно да предвидя какво ще се случи накрая… а дори и да не си гледал много хоръри, пак няма да е трудно). Общо взето всичко беше като от калъп направено. Continue reading „„Панаирът“ – Дийн Кунц“
Книгата на Джеймс Ролинс „Кръвна линия“ съчетава в себе си екшън, наука, множество обрати, митология, тайни агенти… и едно много чаровно военно куче. Действието е адски динамично и дори не оставя на читателя време да се нагласи според новата ситуация, защото в шеметна вихрушка тя пак се променя и те държи под напрежение. Вплетени са историите на много герои, обединили сили в името на общото благо, дори в началото да не го подозират, и са вкарани различни елементи от историята, за да бъде създаден този увличащ трилър.
Изпитвам огромното желание да напиша само, че „нищо в тази книга не е такова, каквото изглежда“ и да оставя ревюто до тук, защото… това не е книга, на която да можеш да направиш кратко и ясно ревю, без да издадеш и грам от съдържанието й, а да издадеш съдържанието й… би било пагубно. И все пак ще опитам.
Ако трябва да бъда напълно честна, очаквах повече от тази книга, защото дебютната за авторката „Има ли места в рая?“ беше прелестна. И все пак не мога да отрека, че Даян Шаер умее да плете думите и изреченията така, че да се получават красиви и докосващи истории. А те са такива също, защото са и истински.
"Нека да постъпим разумно и да добавим 8-ми ден към седмицата, посветен само на четене", Лина Дънам
A bulgarian book blog
Просто едно момиче, влюбено в книги.
my book blog
