Отсъствие

 Отсъствие

Със теб не сме се разделяли,
откакто се разделихме.
Аз пак те мисля в неделите,
които не споделихме.

Аз пак те чакам по празници,
ти все така си далече.
И нищо в теб не ме дразни,
и нищо в теб не ми пречи.

Очакване непрекъснато,
и радост – даже по-силна.
Спокойно, плътно отсъствие,
което да ме закриля.

Мария Донева 

Нищо повече от живота

***
На какво се учудвам, не зная
-нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.

Добромир Тонев
открито при Дияна

Не трябва ли?

Редуваха се приливи и отливи,

и пълнолуния изпълваха очите ми,

а празнодумия изпълваха живота ми.

Пресъхнаха сълзите ми.

Запяхме нови летни хитове

и после бързо ги забравихме,

и спряхме да четеме стихове,

и вече не мечтаехме.

И всичко вече ми е все едно.

За нищо вече не тъгувам

и нищо не желая, но...

Кога ще спра да те сънувам?

"Есенни Съответствия"

Отново съм по тез места, където
вълшебната фантазия не мре.
И ято корморани във небето
се гмурват като в дъно на море.

Потъване е полетът, изглежда,
потъването – полет, и едва
прозрял таз проста мъдрост, се разрежда
на струйки дим горчивата трева.

Полюшват се тревите мълчаливо –
опалени от залеза са те –
и ти усещаш вече: всичко живо
престава в тая есен да расте,

прибира се във себе си, готово
едва напролет да избликне в клас.
И капчици слана, като олово,
тежат по тез треви. И върху нас.

Ивайло Иванов

Печал, която нивга не заспа

"Мрътвея -
ти каза истината: рано в студ
сърцето ми замръзна; мисъл тъмна
 коса на смърт размахва... Беше ден,
свалих аз маската му и пред мен
въздъхна нощ, и вече се не съмна...
Смъртта - не виждам друго в белия кивот
на твоите скрижали тайни, о живот!"

До дъно, за твоята светла надежда

"Убий слабостта, що наричаш безверие!
Убий, и в сърцето си виж,
че твоята сила е твойто съмнение!

И вярващ, ще се усъмниш!
И вярващ, ще видиш, че всякоя вяра
съмнение все е била!
Че вечното, смело съмнение дава
на вярата вечни крила!"

Добри Жотев
Маскарад на Лъжата

В кръвта ми твоят пулс тупти

[...]
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоят пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Понеже е тъмно и понеже вали

Понеже е тъмно и понеже вали,
предлагам на чаша ракия
да седнеме двамата с тебе сами,
да ме изчакаш да пия,
да се отпусна с въздишка една
и както седим аз и ти,
да ти разкажа за свойта тъга.
Понеже е тъмно и понеже вали.

Неканена

Леки тръпки минават през костите.
С тихи стъпки към мен тя върви.
Не присъства във списъка с гостите,
но отварям когато звъни.

- Цял живот само мене си чакал
и накрая дойдох, ей ме на.
Знам как горчиво си плакал,
щом на други подавах ръка,

ала днеска на теб я подавам,
днес на тебе предлагам любов,
на теб щастие днес обещавам,
вече знам, че за мен си готов.

И аз тръгвам със нея усмихнат.
Вън е пролет и тих е дъжда.
Няма никой, светът е притихнал,
само двама сме - аз и смъртта.

Самота

Дори да е малко студено,
ще разровя пръстта със ръка,
ще полея със вино червено,
ще се вгледам във снимка една.

Ще положа полека цветята,
и пазейки завет със длан,
ще забуча свещичка в земята.
Ще поплача, защото съм сам.

За атмосфера и настроение

ПЪТЕКА
Пеньо Пенев

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...