от
VIHRA
на
Мар. 6, 2016 • Днес, в края на празничните дни, ми се наложи да мина през центъра на София. И онова, което първо ми направи впечатление, бяха тълпите, изпълнили доскоро празните улици. Двойки, семейства с деца, семейства с домашни любимци – хора, хора, хора… и всичките облечени в черни и тъмносиви дрехи. Фасадите с олющената си боя и неподдържани...
от
VIHRA
на
Февр. 15, 2016 • „Безукорно чистият дом е знак за пропилян живот”. Да не говорим, че хората винаги ще намерят за какво да те укорят. И какво се получава? Хем търкане с парцала от сутрин до вечер, хем отново присвити устни и шушукане зад гърба ти. Не, благодаря! Знам, стотици поколения жени сме били възпитавани с приказки, подобни...
от
VIHRA
на
Ян. 12, 2016 • I believe in magic. In the power of words, actions and colours. I believe that everything in this world has an energy and this energy works on us – like a warm or cold breeze, like a tickle in this special place in our brain which is responsible for the happiness, laughter, love and… fear....
от
VIHRA
на
Ян. 12, 2016 • Аз вярвам в магията. В силата на думите, на действията, на цветовете. Вярвам, че нещата имат енергия и тя ни въздейства, подобно на топъл или смразяващ полъх, подобно на гъдел в онзи особен център на мозъка ни, който отговаря за щастието и смеха… или за страха. Вярвам също, че магията идва с цена. Ако направиш...
от
VIHRA
на
Дек. 25, 2015 • През изминалата нощ, когато фойерверките отново разцепиха тъмнината, която трябваше да бъде „тиха и свята”, а аз реагирах остро как хората дори не разбират какво празнуват и защо го празнуват, съпругът ми, Клем, каза: „Не се ядосвай за такива неща, по-важното е, че празнуват – всеки както умее!”. И – както винаги – беше прав....
от
VIHRA
на
Дек. 22, 2015 • Ако съществува прераждане, сигурно в предишния си живот съм била самотна принцеса, която със завистлив копнеж е гледала заниманията на жените от домакинството си и е мечтаела да бъде като тях… Толкова много неща ми се иска да мога да правя, че понякога си казвам: „Момиче, спри се, не е възможно да умееш всичкото това!”....
от
VIHRA
на
Дек. 21, 2015 • Не си мислете, че не обичам мъгли. Напротив! След летните дни, в които едновременно грее слънце, духа вятър и се развяват облаци, най-много обичам мъгливите. И колкото по-гъста е мъглата, колкото по-непознати изглеждат нещата из нея, колкото повече се губят и неочаквано изскачат очертанията на хората и сградите, толкова по-добре. Особено обичам и онази странна...
от
VIHRA
на
Дек. 5, 2015 • Струва ми се, че в последните години започнахме да забравяме как се е появила традицията да празнуваме Коледа. Двама души, мъж и жена, напуснали топлия си дом и тръгнали на път (а между Назарет и Витлеем, зимните нощи са си студени). Жената била бременна, уморена, много вероятно предродилните й болки вече да са били започнали,...
от
VIHRA
на
Ное. 6, 2015 • Седми ден този град ухае на вода и прах. Знам, трудно е да бъде обяснено как ухае прахта, особено когато не я виждате по прекрасно изчистените улици. Но навярно сте усещали – в мига, в който първите едри капки летен дъжд докоснат горещата улица – как изведнъж ноздрите и дробовете ви се изпълват с онзи...
от
VIHRA
на
Окт. 16, 2015 • Винаги съм признавала, че обичам да спасявам, да пре-създавам, да давам втори шанс. Във взаимоотношенията това понякога ми изиграва лоша услуга, но затова пък вещите са ми искрено благодарни. Пред възможността да отидат на бунището или да се превърнат в парцали за прах, всички блузи например ми съдействат без да се противят. Всъщност, както беше...
от
arhiv
на
Сеп. 22, 2015 • Преди време дизайнерката Невена ми разказа за древната традиция в малките селца и градчета в Норвегия на прозореца на всяка къща да се оставя запалена лампа. Тя е фар за странника в нощта, останал сам насред студа и мрака, фар, който му показва пътя към светлината, топлината и хората… И сякаш бяха изминали безброй години...
от
VIHRA
на
Ян. 31, 2014 • Аз така им викам – туфчета. Всъщност, туфчето е нещо неопределено, малко, мекичко и връщащо ме в детството, когато с татко правехме туфчета от снега, от настърган върху филията кашкавал, от юргана, с който ме завиваше. Туфче беше пискюлът на шапката ми, топката сладолед, туфче бях и самата аз – гушната в ръцете му сред...
Последни коментари