Цветя
Тази година имам успех – за първи път имам цъфнали латинки. Садя ги за трета година – за първа цъфват успешно. Даже ще има семе за догодина.
А като бонус за упорството ми цъфтят в различни цветове.
Другото което краси тесрасата са калрадъмчетата.
Цвете невероятно устойчиво и красиво.
И единственото което оставено без поливане цъфти та се къса.
При това в много и различни цветове.
Цветно и прекрасно настроение в летните жеги ви пожелавам.
Странности…
Понякога се случват и такива неща. Разчистваш си ти нещата, кротичко въвеждаш ред в хаоса от картони, изрезки, перфоратори и какви ли не други неща.
И без това мястото не стига и се опитваш да подредиш и да направиш хоби пролетно почистване през лятото. Стигаш до заготовките за основи за картички и тъкмо да ги подредиш и прибереш и от едната изпада оцветена картинка напълно в тон с основата. След това откриваш още 2 такива.
Почти завършени искат малко играчка но отлежели дълго време… Та както имах идея за днес ми се отвори съвсем друга работа. Да довърша започнатото от предното лято.
А днес ще ви покажа шеметна колекция от 4 картички за един рожденник в хронологичен ред. Защото тези са любимите ми за правене картички, но все не оставаше време да ги снимам и споделя:
Надявам се да са ви харесали. А днешното ми откритие ще видите в някой следващ ден. Отивам да правя картички…
Безкрайни картички
Това е видът картички, които напоследък правя най-често. И освен това винаги са много свежи и забавни за околните.
Предлагам ви да видите последните ми три такива картички.
Всяка от тях си има своя история и идея. От синята картичка за рожден ден, през перлената за сватба в която има топъл ембос, до прекрасната зелена картичка с картикни, която е повече книжка с животинки.
Надявам се да са ви харесали!
Савана
Саваната, ако не знаете, е обширно пространство в субекваториалния пояс. За по-любознателните повече информация тук.
За останалите важни факти за саваната свързани с тази публикация:
- Има висока трева.
- Има червенокафяви почви
- Има чадъровидни дървета (като акация)
- Срещат се реки, край които дърветата образуват галерийни гори.
- Обитава се от разни животни сред които ще споменем: жирафи, лъвове, гепарди, и над 40 вида тревопасни.
Горното е кратка, но много важна информация, която свекърва ми ми сподели.
А тази публикация дължите на една учителка ентусиаст, която не познавам. Но която е дала за домашно на децата да направят макет на саваната и то на деца в 5ти клас.
И така въоръжена с горната информация и половината си материали за картички, филцови бижута и други, аз потеглих на път за да помогна на едно дете да направи макет. (За да сме точни не само за това, но пътуването съвпадна и с това)
Измислихме шаблон за дървета и начин на сглобяване. Племенницата ми беше направила план как да изглежда макета, сама изряза нещата с перфоратор. После подбра цветове и сглоби дърветата (с малко незначителна помощ). Придържахме се към нейния план за разположение на елементите. Дядото осигури стиропор за основа, както и топъл силикон за закрепване. За мен това беше колкото предизвикателна толкова и интересна задача.
В крайна сметка се получи този макет:
Аз много му се радвам. Племенницата ми взе дейно участие и направи много за макета си. Само топлия силикон е мое произведение, все пак това не е играчка за деца.
Ще се радвам на всеки коментар и градивна критика. Не се знае какво на кого ще хрумне следващия път. Може да се наложи да правим я водопад, я ракетна остановка.
Неувяхващи приятелства
Най-хубавото, най-истинското и най-важното нещо в този свят са приятелите.
Но не тези от днес, които утре са неоткриваеми. А тези от вчера или от преди години, които всеки ден ще са до теб.
Тези които дори и да не видиш с години, при една нова среща са същите. Тези с които продължавате разговора, който започнахте преди 5 години, от там от където спря тогава.
Ей такава една прекрасна среща си организирахме вчера. Среща пълна с изненади и от двете страни. Изненади коя от коя по-хубави, а някои руси и синеоки грабнаха сърцето ми.
За това живее човек да знаете. За тези кратки откраднати мигове, в които разстоянието се топи, топлината се връща и всичко продължава от предния път. От последната среща.
И остава очакването да се случи отново в още по-прекрасен вариант.
Отчетно (без) изборно
Напоследък не ми стига времето. И се натрупаха много неща за споделяне. За това с малко думи и много снимки да отчета дейността.
Първо да ви покажа какво спретнах за моето другарче от в осмомартенската размяна при картичкофуриите. Прочетох че и е харесало, което стопли сърцето ми. Защото на мен много ми хареса да го изработя. Не се вижда добре хубавия бледо лилав перлен картон, но е много нежен.
 |
 |
Освен това има една мишка и една котка, които не сте виждали до сега, а отлежават отдавна.
 |
 |
Снимките на храна не ми се отдават, но въпреки това ще ви покажа любимите ми кексчета Devil’s food покрити с маскарпоне и захарни пръчици. Освен това експериментирах преди време и си направих шоколадови кошнички пълнени с крем от маскарпоне, квасена сметана и пудра захар. И двете рецептни са много ефектни. Шоколадовите кошнички са малко пипкави за правене но се надявам с времето да се науча.
 |
 |
Дойде време на стария и новия игленик в къщи. И двата са собствено производство. Но докато се наканя да покажа първия, той ми стана малък и се принудих да си направя по-голям.
 |
 |
И сега като се огледах останаха доста неща за показване, като сушито, опитите с полимерна глина и едни други неща. Колко много се е натрупало, чак се изненадах.
За финал само ще ви споделя откритието си от последния месец – шалове. Плетенето обикновено ме изнервя. Но тези се плетат лесно и бързо и дори аз успявам да завърша шал за 2 часа. Е след първите няколко опита де….
Някои от тези шалове вече заминаха по предназначение. При това в колплект с ето тези картички:
Други ще заминат. А има и няколко, които не сте видели, защото не са заснети. Но трябва да ми останат и неща за следваща публикация.
От мен слънчеви и весели почивни дни и много пролетно настроение.
И до следващият път.
Снежанка
Помните ли Коста? Ако не можете да го видите тук.
Питаха ме защо Коста. Преди време имахме червенобуза костенурка. В началото мислехме, че е женска както повечето малки костенурчета. И малкия я кръсти Снежанка. Като поотрасна и се оказа мъж, набързо стана Коста.
Та Коста, който вече сте видели, си имаше дружка – Снежанка.
От днес Снежанка (Коста) или каквото и е новото име си има ново другарче. Едно чаровно детенце което не успях да видя, но искренно му пожелавам да се радва много и да е много щастливо.
Утре ако не ме домързи ще има колекция шалове или нещо от другите щуротии които съм направила но не съм снимала.
Шареното кътче на Гери, за всякакви щуротии.
