На магистралата отбивки няма или как стикнахме до Букелон

B-5Абе ваканция, ама малко изненадваща. По принцип планираната стартира на 29 август с едно пътешествие до остров Корфу, но преди две седмици И. звъни с въпрос: „Искаш ли да ходим до Пирин за няколко дена преди морето?“. Аз обаче гърмян заек. След като ме изглъга да се кача до Седемте рилски езера (при това пеша от Паничище), за планина не искам и да чуя. Затова излязох с контра предложение – Ивайловград заради вила Армира. От доста време ми е тръпка да ида, а е встрани от обичайните ни маршрути. Речено-сторено. Continue reading „На магистралата отбивки няма или как стикнахме до Букелон“ →

Нещо се готви

Да ти кажа най-обичам въпроса: „Какво ще вечеряме?“. Той се повдига най-често в колата/трамвая/на стълбите, около 18,30 ч вечерта и всички гледат мен. Аз пък от своя страна съм имала цял ден да мисля по темата, да избера рецепта, да купя продукти… (надявам се сарказмът в това изречение да се усеща). Но какво пък, най-често аз отговарям. Continue reading „Нещо се готви“ →

На Великден в Гложенския манастир

Nadia Shopova:

via Алекс Шопов :)

Originally posted on Блогът на Алекс:

1

Днес е Великден. Сутринта като станахме се чукахме с яйца. И си казвахме Христос воскресе и Воистина Воскрес. А след това знаете ли къде ходих?! Ако не – сега ще ви разкажа.

6

На Великден ходихме в Гложенския манастир. Там с колата катерихме стръмно нагорнище. Мама толкова се страхуваше но аз и казах:

-Няма страшно!

2

След като пристигнахме в манастира, видяхме надпис на входа на който беше написано кога е създаден. Годината е била 1230г.

Разгледахме един таен проход в който Васил Левски е организирал революционни комитети.Там имаше много пари и загубени счупени очила.

Също така влязохме в църквата и запалихме свещички._DSC0092

_DSC0080

В Гложенския манастир е бил заточен Васил Друмев.

5

Разходката ни завърши в едно заведение до което имаше водопад.

_DSC0107

А като се върнахме в София ядохме и сладолед :)

Osnovna

View original

Десет дни безвремие

Уморена съм! От пътя, от емоцииите, от факта, че не са минали още 24 часа, а слънцето и морето вече ми липсват.
Когато почивката свърши остават само спомените и неопределения копнеж да се върнем отново там. В безвремието!

20140721-223840.jpg

20140721-223904.jpg

20140721-223929.jpg

20140721-223959.jpg

20140721-224020.jpg

20140721-224037.jpg

20140721-224056.jpg

20140721-224129.jpg

20140721-224214.jpg

Това са само парчета от моите 10 дена на безвремие. Очаквай продължение…

Перперикон, Татул и Дяволския мост, или за лошото време и хубавите мисли

Че времето не беше хубаво по Великден не е новина. Мрънках много по този въпрос вече. Но времето няма нищо общо с хубавите спомени, хубавите гледки и желанието да пътуваш. Искаш доказателство – ами, виж по надолу…

01

Continue reading „Перперикон, Татул и Дяволския мост, или за лошото време и хубавите мисли“ →

Миналият Великден

Ето така набързо, с много снимки и малко думи, вместо традиционното описание на понеделник сутрин и приготовленията за пътя към София, аз реших да те върна година назад, към миналия Великден и едно незабравимо и любимо място – Тоскана. (Толкова отдавна се каня да разкажа, не знам дали ще стигна до пълно описание, но все пак.) И специално за Габи и Венко, които бяха верни и страхотни партньори в това престъпление, наречено Великден в Тоскана. Continue reading „Миналият Великден“ →

Какво да правим в Кърджали, когато вали (наръчник)

Или поне опит за такъв.

Първо и много важно уточнение – много мрънкам когато времето е лошо. Особено когато не сме в София. Особено когато са празници. Особено когато имам планове за празлично изкарване на деня. Е днес деня започна точно така. С дъжд и мрънкане.

Clouds in the sky

След кафе и закуска, леко просветляване и после пак дъжд, една игра на белот (мъжете) и яросно изучаване на картата на региона (аз), решихме, че нищо не можем да направим с времето и се качихме по колите, за да отидем все пак до Кърджали. Continue reading „Какво да правим в Кърджали, когато вали (наръчник)“ →