На бързо по-важното от 50-те
– сформира се НАСА
– основат ЦЕРН
– руснаците построяват първата атомна електроцентрала
– пак те пускат и първият изкуствен спътник в космоса
-откриват двойно-верижната структура на ДНК
…
Рокендролът, заедно с Елвис Пресли и Чък Бери, тресе и владее света.Това са годините и на Франк Синатра, Джуди Гарланд, Бренда Лий, Гай Мичел …. ех, романтични времена.
Джазът и блусовете също са популярни: Ела Фитцджералд, Рей Чарлз, Луис Армстронг, Били Холидей…
През 50-те се появяват някои от най-значимите и влиятелни литературни произведения:
През това десетилетие излизат от печат „По пътя“ на Джак Керуак, „Атлас изправи рамена“ на Айн Ранд, „Пнин“ и „Лолита“ на Владимир Набоков, „Звездни Рейнджъри“ на Робърт Хайнлайн ( тогава почва да пише и „Странникът…“), „Марсиански хроники“, „Вино от глухарчета“ и „451 по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри, „Спасителят в ръжта“ на Селинджър, „Старецът и морето“ на Ърнест Хемингуей, трилогията „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, „Казино Роял“ на Йън Флеминг, „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг .
А сега филмите. Едвам събрах десет заглавия, но пък това ще ми остави време да пиша повече по тях:
- 1. 12 Angry Men (1957) – 12 разгневени мъже
Уникален филм, който заслужава всички високи оценки, които получава в класациите. Така е направен, че ще е все актуален (и на техническо ниво) и след 50 години. Цялото действието се развива в една зала, където се сблъскват различни мирогледи, заедно с техните решения, предразсъдъци и лични пориви.
- 2. Det sjunde inseglet (1957) – Седмият печат
Труден за гледане филм, поради цялата символика вкарана от Ингмар Бергман. Представя като цяло модата в европейското кино, в което се използват много метафори, персонификации, хиперболи и т.н. А въпросите за живота и смъртта винаги са вълнували мислителите. Особено когато играеш шах със смъртта. Любим цитат: „We must make an idol of our fear, and call it god“
Всъщност европейската мода през 50-те я подхваща още Жан Кокто с Орфей (1950)
- 3. The Incredible Shrinking Man (1957) – Невероятният смаляващ се човек
Увеличаването и намаляването на образи е била основна технология при съставянето на ефектите през 50-те. „The Incredinle Shrinking Man“ е семпла история за човек, който постепенно се смалява, а с ръста героят променя и настройва философията си към света. Имаме известна сцени с котка, която напада смаляващия се човек, докато той е с размери на мишка. Следва и една битка с паяк. През това десетилетие има много филми с огромни паяци – „Tarantula„, „Them!“…, както и филми с огромни чудовища – Годзила, Родан…
Единственият филми на Куросава, който харесвам. Започва атмосферно с дъждовна буря и продължава с история разгледана под различни ъгли. Всеки вижда истината, така както я намери за добре. За мен, това е най-иновативният, най-важният филм на Куросава.
- 5. North by Northwest (1959) – Север-Северозапад
Знаков филм на визуалния магьосник Алфред Хичкок. С него се бележи краят на модата „ноар“ , която царува на екрана от 40-те до средата на 50-те. Всъщност Север-Северозапад съдържа типичните ноар елементи (фатална жена, мистерия с убийство, бавни диалози), но е примесен с приключенски и екшън-мотиви. Нощната гонитбата с автомобили ми е любима сцена от филма:
Vodpod videos no longer available.
- 7. The World Stood Still (1951) – Денят, в който Земята спря
Стилна фантастика, една от най-добрите дотогава.
- 8. Сцената с конните надбягвания от „Бен Хур„(1959)
Това е култова сцена, превърнала се емблематична за киното, за зрелищното такова. Филмовият епос „Бен Хур“ е мъчителен за гледане, най-вече заради близо 4-те часа продължителност, но все пак остава в историята с това грандиозно конно надбягване.
.
9. Some Like It Hot (1959) – Някои го предпочитат горещо
Изглежда всички го харесват този филм с иконата на 50-те – Мерилин Монро. Аз не чак толкова, но все пак има нещо в него.
10. – Десетото място е за Ед Ууд – най-бездарният режисьор в историята на киното, който е творял именно през 50-те. Филмите са му толкова нескопосани, че и до днес хората ги е кеф да ги гледат и да се радват на грешките: космически чинии, които се крепят с конци, а конците се виждат; логически несвързани сценарии; евтини специални ефекти и т.н. След като се проваля в начинанието, Ед Ууд започва да снима порнографии, както и да пише еротични романи:)
Е, това е от 50-те. Сто процента съм пропуснал много неща 
Можех поне да спомена Forbidden Planet, който ако не беше излязъл, нямаше да се появят сигурно и Междузвездните войни.
Като цяло бих гледал пак само един филм – „12 Angry Men“
А, и честита баба Марта
Интересна статия.Не е суха статистика и ми дава много нови-стари неща за гледана.Добра подсказка Лам 🙂
„Me se like it“ – a lot!!!
време не остава за коментар – това не значи, обаче, че не те чета! 🙂
Една малка забележка:: книгата на Джак Керуак се казва на български „По пътя“, а не „На пътя“.
Бен Хур и аз само с тая сцена го помня, също и с мащабното си ниво на Оскарополучаване и мощния си постер. 🙂 50-те обаче винаги ще свързвам с изгрева на Ал Хичкок – „Strangers in a Train“, „Dial M for Murder“, „Rear Window“, „Vertigo“, първите стъпки в параноята. 🙂 Обаче забелязвам, че си изпуснал един от най-добрите военни филми за оня период – „The Bridge on the River Kwai“ – голяма класика в жанра, особено за времето си.
И разбира се – „Седемте самурая“ на Куросава. 🙂
Скротуме, Бен Хур и днес изглежда добре, наистина един от най-мащабните и важни филми за времето си 😀 Обаче тия 4-ри часа ми дойдоха в повече като го гледах преди години. А тази сцена с надбягванията и днес някои трудно могат да я направят 🙂 Особено бг режисьори.
Гледах да включа по един филм от всеки режисьор, а и да ти кажа не съм голям фен на останалите неща на Куросава. Иначе Хичкок наистина е велик, но Север-Северозапад го помня най-добре. Заедно с Rear Window ,де 🙂
Светлана, много мерси за забележката 😀 Много ме е срам, че я направих, даже съм още учуден как съм я допуснал, но като бързам, така се получава 😳
Светли, знам че твоята би изглеждала по-различно 😛 сигурен съм, че можеш да добавиш много неща 🙂
Лили, гледах да няма много статистика и да е максимално кратка, и едновременно разнообразна 🙂 Не знам дали се е получило, но се радвам, ако се е харесала поне на някого 😀
Като стигнеш до немите филми дай сигнал:)))):P;)
И аз да кажа, че “The Bridge on the River Kwai” е един от най-великите филми правени някога. Не се учудвам, че си го пропуснал, защото всички знаем, че от кино разбираш, колкото баба ми от квантова механика. 😛
А Ед Ууд защо си го включил?
Аз все още не съм гледал „Седмият печат“ и „Бен Хур“. 😦
Като стигнеш до немите филми дай сигнал:D:P;)
Аз да не разбирам от филми ?! 😦 Ностро, не та обичам повече 😦 Дори и да е така, можеше да излъжеш и да кажеш че съм супер-дупер спец, като на приятел 😦 Ама ти… Но моур лоув 😛
Онди, ще призная, че в колекцията ми от *пиратски* ДВД-та нямам много филми от преди 50-те, а и не съм ги класифицирал в имдб 🙂 Тези класации ги почнах много отдавна, точна там 🙂
Така че, това вероятно ще е за последно 😀
VERTIGO е филмът. Плюс Чаплин в Светлините на рампата. Плюс още няколко филма споменати в коментарите . Пропуск е и Peeping Tom. Но той е свръзката и спойката между филмите на Хичкок и джало началото поставено от Марио Бава.
Вертиго, дето един искаше по-много сложен начин да убие жена си, нали? 🙂
„12 разгневени мъже“ е наистина уникален и е още един пример как се прави качествено кино, без големи бюджети… :)))
Ламот, за анимации кога ще пускаш пост? 😛
Той , Той 🙂 Дори U2 го харесват и спретнаха парче по този филм.
„Вертиго“, подобно на „Непознати във влака“, е с адски зле скалъпена фабула. На Хичкок харесвам 3-4 филма. На първо място е „Птиците“, следван от „Марни“, „Север-северозапад“ и „Заден прозорец“. В тези си е хванал приличен сюжет, а не някакъв съшит с бели конци. Навремето бях чел един сборник с подбирани от него криминални разкази с неочакван край и половината бяха доста жалки.
Е, то „Птиците“ се харесват масово.
Кой не е гледал с подозрение скупчвания на пернати, гледащи лошо… 😛
А в „Задния прозорец“ си зяпал пируетите на балерината и изобщо не си обърнал внимание на сюжета, не ми се прави.. 🙂
О, даааа…U2 много се вихрят тук… 🙂
Ел, пак ме излови. 😦
Ел,
преста’яш ли си, наскоро ми доде наум даже, да ги включа в порно готик-вамп вакханалия, много са популярни пернатите откъм въздействия :)))))))
И аз да кажа :Р Средата на 50те „изгрява“ един вид и звездата на Хамър. Личен фаворит ми е The Quatermass Xperiment, но през тези години започват и франчайзите за Дракула, Франкенщайн, Мумията 🙂
Силенциум, току що изгледах трейлърите на Quatermass и изглеждат много яки, приемам го като голям пропуск от моя страна 🙂 Ще ги гледам 🙂 Много се кефя на такива хоръри с чудовища от 50-те 🙂 Като например Тарантула – вероятно е бил много як за времето си. За Дракула и Франкенщайн съм сигурен, че франчайзите са почнали по-рано де, през 30-те години са били хит. Може и да бъркам де 🙂
Ел, някой ден може и да направя за анимации, ама те са толкова много, че ме е страх да почна 🙂 12 разгневени мъже си е вечен шедьовър, много го харесвам 🙂 Аз традиционно се радвам на всяка анимация 😀 Добре де, и аз признавам, че се заглеждах как се облича мадамата 🙂 Между другото, точно на този филм кинематографията е уникална!
Ностро, аз харесвам Север-Северозапад най-много от нещата на Хичкок, заради по-приключенския му характер, топлите и приятни цветове, както и заради някои революционни ефекти за времето. Следват Птиците и донякъде Прозореца. Останалите му неща ми изглеждат банални и доста сходни, въпреки майсторството на великия англичанин 🙂 Свалих си филма за Квай, да не ми се караш 😛 Знаеш, че не харесвам военни филми, но ще го гледам заради теб 😛
Вал, като спомена Чаплин, онзи ден му четох биографията 🙂 Роден е в цигански катун, майка му вероятно е била еврейка, но няма доказателства, баща му е от ромски произход и е бил пияница, били изключително бедни, но въпреки това успява да стане нещо от него. Интересна история 🙂 Съвсем забравих че има произведения и през 50-те, мислех, че след 30-те и 40-те, бавно изчезва 🙂
Ел, говорех за Rear Window, дано ме разбра :))
Никой ли няма да ме хока за липсата на „Аз пея под дъжда“ 😀 ?
Ма как ще те разбера… 🙂 Говориш за оня воайор и мързеланата, дето си смъкваше кученцето с кофичка в двора…:p
Ще ти свия чадъра, ей! 😀
Ламоте, аз говорех за франчайзите на Хамър… Иначе на Юнивърсъл почват двадесетина годинки по-рано, да 🙂
Силенциум, аа, моя грешка 🙂 пак не съм разбрал 😳 Хамър не съм го чувал 🙂 Е, нали трябва да се научават нови неща 🙂
Ел, защо пък чадъра? аз и без това почти винаги си го забравя в работата и се връщам вир-вода вкъщи 😦 Това с кученцето трябва и аз да го пробвам, че пнякога ме мързи да го развеждам. 🙂 Ама моето е 50-60 килограма, като кон е, ще ми трябва лодка 🙂
Не си!!!1 (единицата е много важна!) Не си? (Макар че сигурно си, но не се сещаш сега) Бързо да се образоваш (или припомниш) :Д
http://en.wikipedia.org/wiki/Hammer_Film_Productions
E , сега вече кутията бонбони не ти мърда :Р (Може и бирени да са :Д)
Аз много се обърках… къде ме прати? Коя година сме за бога? И искам доказателства! :)))))))
п.с.
исках да кажа нещо умно,напр. „Фантомас“, „Човекът амфибия“ , а то се оказа, че само аз съм си мислела, че са много стари и им се извиних публично.
После се сетих „Чочарка“ , със София Лорен и Белмондо, ама пък филма е граничен, че по тази логика и „Сладък живот“ трябваше да е тук“, демек не става…
„Рашмон“ на Куросава, пък е 50 – та…
Сега нямам отсрамване… и ако повтарям някого съвесем, така че ми се усмихнете снизходително, един вид, трайте си, да не разбирам
„Гару, Гару – човекът, който минава през стени“
„Фанфан Лалето“ – с Жерар Филип и Джина Лобриджида;
„Тил Ойленшпигел“;
„Опасни връзки“, все с Жерар Филип, падах си по него,
„Парижката света богородица“ и още няколко с Джина, които са ми мъгла,
„Ни чул, ни видял“ с Луи дьо Финес,
Оли, обещала съм ти, винаги да те засенчвам в излагането :))))))))))))
В крайна сметка добре ти се получиха тези класации. Макар и да си изказах някъде мнението за киното отпреди човек да се роди. 🙂
Силвър, това е за да си спомнят хората за добрите стари времена, в които не сме живели. То мама още не е била родена тогава се, камо ли аз :))
Еха, Зеленгорова, определено си по-романтично настроена :р От 50те години са най-ранните филми на София Лорен, а тя тогава е била истинска сирена. Тя и днес изглежда добре 🙂 Сигурен съм, че съм гледал нещо с Жерар Филип, но не си спомням какво 🙂 Човекът Амфибия по Беляев ли? Виж и руското кино от онова време не ми е познато 🙂
Охооо, Силенциум, Cave Girls! Любимият ми франчайз! Споменах при 60-тарките! Тия Хамър са били великани :))
Много интересна класация, трябва да ги прегледам за подсещане, целия блог имам много интересни постове, уникални листи, благодаря че постирате и споделяте тук с всички нас, много поздрави и продължавайте така, пожелавам приятен ден на всички
Pingback: The Artist / Артистът (2011) | downpourbg.com
един единствен е той джуилияно джеима