Програма

ДУЕТ ЗА ЧОВЕК И РОБОТ

Танцът за двама изисква доверие между партньорите. Какво обаче се случва, ако единият от тях е робот? Представлението ДУЕТ ЗА ЧОВЕК И РОБОТ идва от далечен Тайван, за да събере в неподражаем дует на сцената един мъж, израснал без емоции, и една индустриална машина с човешки интелект.

Изпълнителят Хуанг Юи и роботът KUKA сътворяват изящна демонстрация на бъдещето, или по-скоро на настоящето, в което човекът и умните машини живеят заедно. Техният танц не просто комбинира красотата на механиката с прецизното движение на тялото. Техният танц е актуален прочит на стаените чувства в технологичното съвремие. Една покана за размисъл.

Артистите

Да танцувам лице в лице с робот е като да се погледна в огледалото. Мисля, че открих начин да задвижа човешки емоции в роботите. –  Хуанг Юи

Като дете, той мечтае за приятел робот. Като професионалист, той създава робот, за да танцуват заедно. Известният тайвански хореограф Хуанг Юи и програмираният от него промишлен робот KUKА ще покажат безкомпромисна прецизност и шеметна артистичност пред публиката в Пловдив.

Събирайки в хармонично цяло изкуството на танца и науката на машинното инженерство, спектакълът ДУЕТ ЗА ЧОВЕК И РОБОТ е поетична творба със силно послание. Човешката природа се разкрива пред публиката чрез съвременен танц, визуални изкуства и роботика.

Освен Юи и KUKA, участие в спектакъла имат още двама танцьори – Ху Чиен и Лин Ю-Уен.

Хуанг Юи / Huang Yi

Родих се в богато семейство. Родителите ми фалираха заради инвестиционни загуби, когато бях на 10 години. Семейството ми, общо четирима души, трябваше да замени луксозната къща с тясна стаичка. Тогава, докато се премествах от една кутийка в друга, докато родителите ми правиха опити за самоубийство, аз растях със задължението да бъда перфектно дете.

Загърбих всички емоции – страст, гняв, тъга, за да бъда това перфектно дете, за да бъда робот – подчинен, симпатичен, изряден, внимателен. Никога да не се бунтувам и може би никога да не бъда личност. Тогава любимата ми анимация беше Дораемон – там се разказва за японска котка-робот, която винаги спасява нейния собственик и решава всичките му проблеми.

Очевидно имам нещо общо с роботите от дете. Дали защото те са лоялни? Или защото са създадени безкористни и безпристрастни?

За щастие, моите родителите ми позволиха да стана професионален артист. Това се превърна в най-добрия отдушник за моите дълго потискани емоции. Затова и исках да намеря начин да танцувам с робот. Проучих най-напредналите разработки за нуждите на индустрията и се спрях на KUKA, тъй като притежава стабилност и флуиден дизайн. Свързах се с компанията-производител през 2010-та година.

Разказах им за моята идея, а те отговориха: “Когато роботът се движи, човешките същества не могат да попадат в неговия обсег на действие. Такива са инструкциите за употреба. Ако намерите начин, тогава ще ви позволим да използвате KUKA”.

И аз открих начин. Сега, благодарение на Quanta Arts Foundation в Тайван, аз имам моя робот.

Приемам спектакъла ДУЕТ ЗА ЧОВЕК И РОБОТ като разкрасителна процедура на моето тъжно и мрачно детство. Като израз на самотата, самокритиката, самоосъзнаването и самоувереността. Опитвах да създам красива илюзия, за да уверя останалите, че всичко е наред. Исках да напомня на хората простичкото убеждение, че ние сме преди всичко деца – пораснали, но все още деца.

KUKA

Разработен в Германия, роботът KUKA с механична ръка е инженерно решение за нуждите на индустриалното производство. Една машина от серията обаче влиза в ролята на танцьор. Роботът е програмиран специално от Хуанг Юи за нуждите на спектакъла, като настройките на 1 минута от хореографията на машината отнемат около 10 часа. KUKA тежи 274 кг, но заедно с постамента и стабилизиращите тежести, общото сценично тегло възлиза на 795 кг.

Продължителност: 60 минути

Предупреждение: В представлението се използват лазери и ярка светлина.

HUANG YI & KUKA е авторска продукция на Huang Yi Studio +, разработена в 3LD Art & Technology Center, в колаборация със Sozo Artists. Commissioned by Quanta Arts Foundation

Снимки: © Jacob Blickenstaff и последното изображение е от © Summer Yen

Спектакълът гостува в Пловдив с подкрепата на Министерство на културата на Тайван.

ГАЙД

Двама танцьори въплъщават един и същ герой в различни отрязъци от време. В младостта и в старостта те се движат по различен начин, изразяват себе си по различен начин. Те са станали различни, защото ходът на годините неизбежно променя човека. Ако пътуването назад във времето беше възможно, щяхме ли да променим нещо? Да избегнем грешките? И какво би станало?

Чешкият аудиовизуален спектакъл ГАЙД е светлинна панорама на живота, в която преди и сега се сливат, за да поканят на сцената другия аз. Представлението на хореографа Вера Ондрашикова, отличено за визуални ефекти и за фаворит на публиката, ще дебютира в Пловдив за 10-тата годишнина на ONE DANCE WEEK.

Отзиви

Спектакълът е прекрасно създаден, с елегантни светлинни ефекти и магическа точност на движенията. – Луара Кумин, директор на Certamen Coreográfico de Madrid

Не бях виждал нищо подобно досега, тази игра с очите ми, която винаги ми доставя удоволствие. Мисля, че спектакълът е интересен и находчив. Харесва ми възрастният изпълнител на сцената. Мисля, че във възрастните тела е събрано много повече знание, отколкото можем да получим просто като стоим отстрани. – Буш Хартшорн

Представлението на чехкинята Вера Ондрашикова поставя зрителите в сюрреалистичен свят с помощта на лазери и дим. Публиката е сякаш обръгната от облаци, докато двама танцьори не излизат от мъглата, за да преместят стена от светлина и да потърсят връзка между минало и бъдеще. –  Dozado dance magazine

Артистите

Вера Ондрашикова / Vera Ondrašikova

Вера Ондрашикова завършва специалност „Хореография“ в Академията за изпълнителски изкуства в Прага, както и изящни изкуства. Кариерата й като танцьор минава през общи проекти с чешки и международни продукции, за да достигне през 2005-та година до Първа награда от фестивала Masdanza в Канарските острови, Испания. Ондрашикова е номинирана и за танцьор на годината в родната Чехия, както и на конкурса Das beste Deutshe Solo в Лайпциг. Нейни спектакли са представяни на Биеналето на танца в Лион, Aerowaves Festival в Лондон, Амстердам, Дрезден и други градове. Ондрашикова живее и твори в Дрезрен от 2010-та до 2013-та година, а след това се завръща в Чехия, за да работи по хореографията на постановката по стиховете на Вацлав Хавел в Националния театър на Чехия.

Вера Ондрашикова води лекции и практически семинари за много компании за съвременен театър и танц, сред които Laterna Magica, Пражкият камерен балет, организации от Германия, Испания, Великобритания и Мексико.

Дан Грегър / Dan Gregor

Визуален артист и специалист по интерактивните светлинни инсталации на открито, Дан Грегър е основател на студиото за 3D mapping The Macula. Като отговарящ за видео продукцията в колектива, Дан участва в проекти за светлинни инсталации на часовниковата кула в Прага, New Museum в Ливърпул, фестивала Nuit Blanche в Брюксел, Skyway Festival в Торун, Полша, и други.

Негово дело са визуалните ефекти в постановката по експерименталната поезия на Вацлав Хавел в Националния театър на Чехия. През 2015-та година, заедно с норвежкия музикант Biosphere, основава творческата платформа за аудиовизуални изследвания INITI.org.

Награди

Награда на публиката – Czech Dance Platform, 2016
Награда за светлинен дизайн – Czech Dance Platform, 2016
Награда за Танцьор на годината – Яро Ондруш – Czech Dance Platform, 2016

Продължителност: 40 минути

Концепция и хореография: Вера Ондрашикова

Визуална концепция: Дан Грегър

Софтуерно програмиране на живо: Михал Ридло

Музика на живо: Филип Мишек

Изпълнители: Яро Ондруш, Мирослав Мейзлик / Йозеф Котешовски

Драматургия: Марта Любкова

Вокали: Робърт Ръсел

Костюми: Хана Фришонсова

Мениджър продукция: Луцие Шпачкова

Снимки: ©Martin Šandera

С подкрепата на: Танец Прага / център за сценични изкуства PONEC, Министерство на културата на Чехия, Община Прага, AV MEDIA, RPishop, Nethemba, DAMU.

Спектакълът гостува в Пловдив с подкрепата на Чешки център в София, Посолството на Чехия в София, Министерство на културата на Чехия.

СКУЛПТУРИ

Хореограф, художник, вокалист, автор на песни, пърформър, провокатор… Сега Иво Димчев ни предлага един съвсем нов за него формат. Музикалният групов пърформанс СКУЛПТУРИ е и името на новия му албум, а песните от него са гръбнакът на този уникален спектакъл, стоящ на границата между поп концерт и съвременен танцов пърформанс.

Отегчих се да пея прикован зад стойката на един микрофон, въпреки че ми е приятно понякога, понеже харесвам рестрикцията от това заключване, Да, така е, харесвам този затвор, но мисля, че е време да се направи една категорична визитация на Мадона формата. Тя се “провали” в него, видях го с очите си… в Медисън Скуеърд Гардън преди две години, престара се… претрупа го и го пресоли… както винаги. Аз ще подходя по-премерено, по-фино, по-нежно за окото. Ще има хореография, но лека, непретенциозна, недоминираща. – Иво Димчев

След успешната премиера на СКУЛПТУРИ във Виенски Народен театър през август тази година, спектакълът ще бъде представен за първи път в България. Досега Иво Димчев ни е гостувал с ПАРИЖ (2012) и P PROJECT (2013), в които уникалната му перформативна и финансова интеракция с публиката, разбуди сериозно духовете в културното и медийното пространство.

През последните години издаде 2 книги: STAGE WORKS 2012-2016 и ЛИРИКА И ПЕДЕРАТУСИ.

Продължителност: 70 минути

Хореография: Иво Димчев

Изпълнители: Жордан де Шампс, Елена Араужо, Джаскаран Ананд, Паулина Щор

Текст и музика: Иво Димчев 

Музикален продуцент: Георги Линев, Sash & Blazh

На пианото: Димитър Горчаков

КОЖА | ОПИТ | МЕЖДУ НАС

КОЖА

На японски език MATOU буквално означава да се облечеш, да се увиеш. Подобно на змиите и цикадите, които си сменят кожата, тази отдавнашна концепция гласи, че тъканта на човешкото тяло се подновява и регенерира като доказателство, че организмът е жив. КОЖА е солов танц, в който изпълнителката Рури Мито показва собствена система на движения и виртуозна хореография.

Рури Мито

На 5-годишна възраст тя прохожда в танцовото изкуство, в залите на Института за модерен балет в Токио. 30 години по-късно японката Рури Мито е утвърден танцьор и хореограф с куп награди у дома и по света – Сеул, Йокохама, Ерусалим, Гданск. Нейни спектакли са поставяни в Кралската опера на Швеция, както и в Испания, Германия, Великобритания, Унгария и други държави. Работила е съвместно с големи имена на съвременната хореография, сред които Саша Валц, Акико Китамура и Инбал Пинто. Активната й кариера на сцената е съчетана с преподавателска дейност както в Япония, така и зад граница.

Награди

Най-добро солово изпълнение – Гдански танцов фестивал, 2017
Награда на журито – Международен фестивал за хореография в Сеул, 2016
Награда за журито – MASDANZA в Испания, 2014
Първата награда – Международен конкурс за хореография в Йерусалим, 2013
Награда на журито – Yokohama Dance Collection, 2010
Второ място – Nakano Dance Competition в Токио, 2003
Награда за съвременен танц – Nakano Dance Competition в Токио, 2002
Награда на вестник Asahi и танцова асоциация Saitama, 2000

Премиера – 10/10/2015 в Session House, Токио

Продължителност: 15 минути

Хореография и изпълнение: Рури Мито

Осветление: Акио Кушида

Костюм: Томоко Инамура

Музика: Юта Кумачи

Видеозаписи: Лена Хашимото

Координатор участия: Лена Хашимото

Снимки: Първите 2 изображения представят спектакъла КОЖА и са от ©Bozzo

КОЖА гостува в Пловдив с подкрепата на Arts Council Tokyo.

ОПИТ

Какво послание отправят танцьорите на сцената? Какво разбираме ние? 20-минутният спектакъл на Бюнг Джин Ли е опит за разбиране, опит за сближаване, за преодоляване на дистанцията между артист и зрител. Толкова близо и толкова далеч. Хореографът изследва всекидневието, за да открие абсурди и отклонения, да ги превърне в кратка танцова история и да я разкаже на сцената.

Вярвам, че танцът има възвишена стойност, която не може да се изрази с думи. Ето защо се интересувам от движенията на тялото, от причините, които го обуславят.
Съвременният танц би трябвало да произхожда от динамиката на всекидневието. За мен танцът е изследване, в което танцьорите трябва да бъдат фокусирани единствено върху ролята им на сцената. Всичко зависи от взаимодействието между изпълнител и хореограф. Искам да бъда танцьор и хореограф, който превръща бягствата и отклоненията в истории. “ – Бюнг Джин Ли

Продължителност: 20 минути

Хореография: Бюнг Джин Ли

Изпълнители: Хонг Юн-джи, Хана Канг, Ил-До Ко, Бюнг Джин Ли

Снимки: Следващите 2 изображения представят ОПИТ

МЕЖДУ НАС

Колкото и бурно да пламва, колкото и силно да гори, една любовна връзка рано или късно се поддава на рутината. Чувствата избледняват. Между партньорите се разтваря бездна от отчуждение и самота. Неусетната загуба на най-близкия човек се оказва и лична драма, и общ проблем за милиони хора по света. Дали обаче нещо може да се направи?

Танцовата миниатюра МЕЖДУ НАС на южнокорейската компания MOMEURO MOVEMENT LAB разказва за желанието да преодолееш празнината към любимия. Изпълнителите и хореографи Кюм Ан и ГаЙонг Ли представят на зрителите съвсем обикновена двойка в съвсем непринудена обстановка, което дава възможност на посланието им да изпъкне по-ярко.

MOMEURO MOVEMENT LAB

Създадена в Сеул през 2013-та година, MOMEURO MOVEMENT LAB е креативна формация за изпълнителски изкуства, фокусирана върху човека и всекидневния живот. Техни произведения са представяни в Корея, Китай, Израел и други държави.

Награди

Spark Award, 2016
Награда от Международния фестивал за хореография в Сеул, 2016
Награда на журито – Международен конкурс за балет и хореография в Пекин, 2015
Награда Rookie за “Ordinary of existence”, 2014

Продължителност: 15 минути

Хореография: ГаЙонг Ли, Кюм Ан

Изпълнители: ГаЙонг Ли, Кюм Ан

Музика: Джони Рипър, Ричърд Роджърс

Светлинен дизайн: Сунгьон Ли

Костюми: Юньонг Ким

Мениджър: Порами Ли

Снимки: Последните 2 изображения представят МЕЖДУ НАС

МЕЖДУ НАС е създаден от MOMEURO MOVEMENT LAB и гостува в Пловдив с подкрепата на Arts Council Korea.

Спектаклите КОЖА | ОПИТ | МЕЖДУ НАС гостуват в Пловдив с подкрепата на Международния фестивал за хореография в Сеул.

ХРОМА

Цветовете, казват, са красивата подправка на живота. Но дали днес, след като сме уловили всички нюанси, тонове и светлосенки във висока резолюция, не се оказваме пленени от дигиталните образи? Японският спектакъл ХРОМА е танц на светлина и сенки, в който визуалните ефекти и мащабната графика следват всяка стъпка на изпълнителите на сцената, сякаш за да надделеят и да ги погълнат.

Хореографът Широ Такатани подчинява законите на физиката и съвременните оптически технологии, за да предизвика зрителите да потърсят смисъл в стотиците изображения, които виждат на екрана всеки ден. Защото така, всъщност, виждаме и създаваме света около нас.

Такатани се вдъхновява първо от музиката на Саймън Фишър Търнър, а след това от последната творба на английския режисьор Дерек Джарман – „ХРОМА: Книга на цветовете“ (1994). Подобно на книгата, спектакълът е изпълнен с поезия, анекдоти, цитати от Аристотел, Леонардо, Нютон, Гьоте, Витгенщайн и други известни личности, както и с размишления върху загубата на зрение, което не се изчерпва само с факта, че самият Джарман ослепява заради СПИН.

Сценографията отпраща стрелата на времето в обратен ход, поставяйки Началото ѝ в желанието за освобождение на човека от смъртта (Отвори очите си) и се връща назад през моментите от деня, от един цял живот, до самото раждане (Обратна връзка).

Хореографът за ХРОМА

Човешкото същество има представа само за настоящето измерение на времето, само за ограничени парченца от пространството. Докато растем, осъзнаваме колко миниатюрно е съществуването ни и как сме поставени в белия простор, подобно на точица в безкрая. Опитваме се да осъзнаем къде се намираме, но се оказваме в лабиринт от прави линии, захвърлени във времето и пространството. Единственият начин да се ориентираме са събитията.

Приемайки тази несигурност и скъсвайки с неспирния поток на историята, която се основава върху връзки между отделните събития, насочваме вниманието си върху това да представим красивото във всекидневието.

Темата на нашия експериментален спектакъл е: „Как оценяваме образа и звука сега?“

Откакто дигиталните технологии изместиха аналоговите, ние сме благословени със звук и картина с висока резолюция. Как обаче да открием отново съдържанието в тях? И дали не сме го забравили? Подобно на Спиноза, който шлифова лупите на очилата си, за да види света в цялата му красота, днес боравим с нови технологии, които съвсем скоро ще ни позволят да уловим всеки един момент и да вникнем в най-дребните му детайли.

Дори и така, пак ще достигнем единствено до една убедителна фасада, а не до искрената, понякога и плашеща, красота на реалността. ХРОМА не се основава върху сюжетност, а е по–скоро експеримент, който цели да преоткрие изкуството като чисто изживяване.

Широ Такатани

Широ Такатани е артист-импровизатор, завършил Академията по изкуства в Киото и съосновател на колектива Dumb Type през 1984 г. Японецът успява да пробие още с първата си самостоятелна инсталация – „Ледени кадри“ (1998 г.), която предизвиква интереса на множество музеи, фестивали и театри по целия свят.

Освен всички заявки, Такатани е поканен от Латвийския природонаучен музей в Рига да създаде две видео инсталации за груповата изложба „Разговори със сняг и лед“, посветена на научния труд на Укичиро Накая през 2005 г. Впоследствие изложбата е номинирана за Награда „Декарт“ в сферата Обяснение на научни феномени през 2007 г.

След това Такатани участва в 3-седмична британска полярна експедиция заедно с изследователи, писатели, журналисти и други артисти от различни държави, работещи по проблема за климатичните промени. В резултат от пътуването се създава групова изложба, представена в Националния музей за развиваща се наука и иновации в Токио през 2008 г.  Творби на Такатани са представени във Великобритания, Франция, Обединените арабски емирства и още редица държави, а други негови произведения са част от фондове на музеи по света.

Такатани създава и продуцира 3 театрално-танцови спектакъла – “La chambre claire“ (2008), който отпраща към книга на Ролан Барт „Записка за фотографията”; “CHROMA” (2012), вдъхновен от книгата на Дерек Джарман „ХРОМА: Книга на цветовете“, с авторската музика на Самън Фишър Търнър; „ST/LL“ (2015), в който изследва дали въобще изкуството или науката биха могли да изразят наистина света.

През 1990 г. японецът участва в творческия проект „Маркирането на Гронинген“ (Stadsmarkeringen Groningen), ръководен от известния архитект Даниел Либескинд по случай 950-та годишнина от основаването на Гронинген (Холандия). През 1998 г. е поканен от Art Zoyd и Lille National Orchestra да създаде видео за творба от цикъла „Опасни видения“ – проект, който съчетава симфонична музика, нови музикални технологии и визуални изкуства. В този период Такатани се запознава с музиканта Руичи Сакамото, което поставя началото на едно изключително сътрудничество между двамата.

Заедно създават инсталацията “LIFE–fluid, invisible, inaudible…” (2007) в центъра за медийни изкуства „Ямагучи“  (YCAM) и в Музея за съвременно изкуство в Токио. Такатани и Сакамото участват в 3 спектакъла, създадени от Мориаки Ватанаби – Project Mallarmé I, II и III, които съчетават текст, музика, театър и танц и биват представени в Центъра за изпълнителски изкуства в Киото – Shunjuza, в периода 2010–2012.

През 2013 и 2014 двамата, с участието на изпълнителя Мансай Номура, представят спектакъла “LIFE WELL”, в центъра „Ямагучи“ по случай 10-та му годишнина, инсталация със същото име и още една нова, носеща името “water state 1”. Освен това, Такатани става артистичен директор на проекта на Сакамото “Forest Symphony” през 2013, и работят заедно отново за специална версия на “LIFE-WELL”, поръчана за 20-та годишнина на Park Hyatt в Токио през 2014 и създават заедно инсталацията PLANKTON – A Drifting World at the Origine of Life с Кристиан Сардет през 2016.

Такатани сътрудничи и със скулпторката Фужико Накаиа в рамките на първото издание на Международното биенале във Валенсия през 2001 г. – външната инсталация IRIS на пристанището на града. По-късно Такатани подписва още два договора за мащабни инсталации с нея – CLOUD FOREST (2010), в и извън Центъра Ямагучи за медии и изкуства (YCAM); и скулптурата в Националния исторически парк Асука в Нара.

Освен всички останали съвместни проекти, в които се включва, Такатани участва и в изложбата Kichizaemon X през (2012–2013), която съдържа изображения, проектирани върху глинени съдове, направени от Раку Кичиземон XV в Музея на изкуствата на Сагава. Той се подписва под видео инсталацията “Mar”s с Хавиер Барал за международния фестивал за фотография Kyotographie в Музея в Киото. Взема участие и в няколко спектакъла с изпълнителя Менсай Номура, Sanbaso / Eclipse и Boléro, и двата представени в Музея за съвременно изкуство в Токио (MOT); и Aoi no ue, The Double Shadow, създаден от Ватанаби Мориаки в Центъра за изпълнителски изкуства в Киото – Shunjuza.

Работата на Такатани е представяна в Martin-Gropius-Bau (Берлин), Israel Museum (Йерусалим), Romaeuropa festival / MACRO (Рим), Royal Academy of Arts (Лондон), Musée d’art contemporain de Lyon (Лион), GREC (Барселона), Festival de Otoño (Мадрид), Музея за съвременно изкуство в Токио (Токио), Лил 2004 – Европейска столица на културата, NTT InterCommunication Center –ICC (Токио), Центъра Ямагучи за медии и изкуства (YCAM).

През 2015 Такатани получава 65–та Награда за изящни изкуства, категория Медийни изкуства, от Министерство на образованието в Япония.

Dumb Type

Артистичният колектив Dumb Type е основан в Киото през 1984-та година от пъстра група творци – танцьори, актьори, музиканти, архитекти, програмисти и други. Именно на това се дължи разнообразието в техните продукции през годините – танцови спектакли, арт инсталации, пърформанси, аудио-визуални програми. Независимо от формата, същината отчетливо попада върху социалната и политическа апатия, върху технологичната реалност в глобален, а не просто в локален мащаб. Неслучайно покойният артистичен директор на Dumb Type Тейжи Фурухаши е изявен активист в борбата срещу ХИВ/СПИН.

Dumb Type обикаля света, представяйки мултидисциплинарния си стил с творби като „Живот на удоволствието“ (1988), „pH“ (1990–1995) и „S/N“ (1992–1996). След смъртта Фурухаши, през 1995-та година, част от членовете напускат компанията, а на тяхно място идват нови, например композиторът Риоджи Икеда. Групата продължава дейността си под ръководството на Широ Такатани и създава спектаклите „Или“ (1997–1999), „Меморандум“ (1999–2003), „Пътуване“ (2002–2009) и свързани с тях едноименни инсталации.

Продължителност: 70 минути

Артистичен директор: Широ Такатани

Изпълнители: Мисако Ябючи, Юко Хирай, Оливер Балзарини, Алфред Бирнбаум

Музика: Саймън Фишър Търнър, Такуя Минами, Марихико Нара

Светлина: Юкико Йошимото

Сценичен директор: Со Озаки

Media authoring: Кен Фурудате

Технически директор: Томас Лебланк

Видео и звуков техник: Сатоши Хама

Светлинен  техник: Казуя Йошида

Асистент видео и програмиране: Йо Шираки

Концептуално сътрудничество: Хиромаса Томари

Директор на компанията: Йоко Такатани (dumb type office Ltd.)

Гласове (по реда на поява): Паолино Акола (Аристотел, Леонардо), Марк Робинсън
(Нютон), Маркус Тинес (Гьоте), Алфред Бирнбаум (Витгенщайн, Джарман), Джаспър Фишър Търнър

Продуцент: dumb type office Ltd.

Копродуцент: Център за изпълнителски изкуства – Biwako Hall, Шига (Япония)

Подкрепени от: Фондация The Saison ( грант по проект за международно сътрудничество 2011-2013)

Турнето е организирано от: Epidemic – Richard Castelli, Чара Скиадери, Флорънс Бърдхауд, Клер Дюго

Снимки: Основно изображение от ©Kazuo Fukunaga, първите 3 снимки от ©Yoshikazu Inoue, останалите от ©Kazuo Fukunaga

По вдъхновение от „Хрома: Книга на цветовете“ (Century, 1993) на Дерек Джарман, с благодарност към The Estate of Derek Jarman

С подкрепата на EU JAPAN FEST в партньорство с ОФ Пловдив 2019, Посолство на Япония в София, Клуб Приятели на Япония в България, Agency for Cultural Affairs Government of Japan за фискалната 2017 година и Japan Foundation.

РАЗКАЗВАЧКАТА

РАЗКАЗВАЧКАТА навлиза в най-тъмните пластове на интимния женски свят. Там, където са тайните, неизречените истини, страховете, разочарованията. Сесил да Коста танцува, пее и преживява екстремно физическо натоварване на сцената, за да разголи пред публиката най-болезнените спомени и така да се освободи от тях.

Изпълнителката се вдъхновява от романа на Атик Рахими „Камъкът на търпението“, в който афганистанска жена се осмелява да говори за насилие, сексуални посегателства, потисничество и още преживени страдания пред нейния изпаднал в кома съпруг.

Водещата чешка Spitfire Company се завръща с изключително солово изпълнение, заредено с драматизъм, омагьосваща артистичност и универсално послание. На сцената буквално и преносно ще се разбиват стени от тухли, построени от самите нас. Защото това е спектакъл за травмите на душата, белязали тялото, в които малко или много може да се огледаме.

Преживяването за зрителите е физическо по своята същност. Интензивността на емоциите, които изпълнителката овладява, е толкова силна, че не подлежи на съмнение. – Kulturissimo.cz

Опустошителен… вик от ярост срещу произволната жестокост на Вселената. – The Guardian

Този спектакъл не може да се пропусне… страхотна емоционална сила. – Everything Theatre

Удивително красиво, спиращо дъха мощно изпълнение. – Three Weeks

За компанията

Spitfire Company е артистична платформа за съвременен танцов театър, както и един от най-награждаваните творчески колективи в Чехия. Зад техните успехи стоят комбинация от оригиналност, смесване на жанрове и непрестанно въвеждане на нови форми в театралното изкуство. Компанията поставя акцент върху физическото присъствие на сцената, визуалното въздействие и диспропорцията в изграждането на персонажите.

Сесил да Коста / Cécile Da Costa

Актриса, певица, танцьор и хореограф, Сесил да Коста завършва университета „Париж-VIII“. В момента живее и работи в Прага. Французойката с португалски корени е неизменна част от колектива на Spitfire Company, като е въвлечена в голяма част от творческия процес – от концепцията и хореографията до фактическото изпълнение на сцената. Работила е също и в международното театрално студио Farm In The Cave в Прага по няколко представления, сред които „SCLAVI (the Song of an Emigrant)” и „Waiting Room“, под ръководството на режисьора Вилиам Дочоломански и хореографа от Швеция Карлота Офверхолм.

Петр Бохач / Petr Boháč

Визитката на Петр Бохач е впечатляваща – освен съосновател и артистичен директор на Spitfire Company, той е гост-директор на компанията за съвременен танц и пантомима Tantehorse, куратор на програмата на Palac Akropolis Theatrе, както и основател на фестивала за съвременен театър Zero Point в Прага.

Негови спектакли са успешно представяни на три континента и отличени с редица престижни награди, сред които Herald Angel Award и Total Theatre Award. Петр Бохач е избран за Личност на годината в Чехия, в категорията „Алтернативен театър“.

Награди

Herald Angel Award за One Step Before The Fall — Fringe Festival в Единбург, 2013
Финална селекция за One Step Before The Fall и Antiwords — Total Theatre Award, 2013
Награда за Приоритетна компания — Aerowaves (European Dance Platform), 2014
Oustanding Performance Award за The Voice of Anne Frank — Fringe Festival в Прага, 2012
Награда за най-добро изпълнение за The World of Condemned — международен фестивал  Zdarzenia, Полша

Продължителност: 60 минути

Хореограф и изпълнител: Сесил да Коста

Режисьор: Петр Бохач

Асистент – драматург: Марк Олив

Музика: Ян Шикъл и Давид Колар

Продуцент: Bezhlavi z.s

Копродуцент: Art frame Palác Akropolis

Партньори: JOHAN, DW7, o.p.s., Stanica Žilina-Záriečie, Cirqueon

Подкрепящи партньори: Община Прага, Министерство на културата на Чехия

Снимки: ©Vojtěch Brtnický

Спектакълът гостува в Пловдив с подкрепата на Чешки център в София, Посолството на Чехия в София, Министерство на културата на Чехия.

СТЪПКА ПРЕДИ КРАЯ

 Движи се като пеперуда, жили като оса. – Мохамед Али

Неповторимият Мохамед Али вдъхновява шампионския спектакъл СТЪПКА ПРЕДИ КРАЯ на чешката Spitfire Company. В това контрастно солово представление танцовото изкуство си служи с крошета от тежка категория, за да събуди боеца във всеки от нас. Експлозивните движения на Маркета Вацовска и хипнотичната музика на Ленка Дусилова въвличат публиката в драматична интерпретация на триумфа и неизбежното падение, оставайки й възможност да се разпознае.

Историята на легендарния Али – от зенита на ринга до заника от болестта на Паркинсон – всъщност е историята на всеки, който някога е понасял ударите на живота. Тялото и умът се съпротивляват с цената на всичко – и точно това показва динамичният спектакъл, който ще дебютира в Пловдив. Сцената е превърната в боксов ринг, където, също както в живота, се редуват победи и загуби, а съдбата води безмилостен дуел срещу отказа да се предадеш. До последно.

СТЪПКА ПРЕДИ КРАЯ дебютира през 2012 г. в Трутнов, Чехия, за да спечели година по-късно Herald Angel Award на британския вестник “The Herald”, обирайки овациите на Fringe Festival в Единбург. Концепцията и хореографията са дело на Маркета Вацовска и Петр Бохач, основател и артистичен директор на Spitfire Company.

СТЪПКА ПРЕДИ КРАЯ е динамичен и завладяващ солов спектакъл, в който Маркета Вацовска разказва чрез танц за триумфа и падението на Мохамед Али. С бързи и насечени движения, със скоростно въртене до замайване, Маркета (Танцьор на годината – Чехия, 2013) бродира с напрежение сцената – боксов ринг, докато музиката и вокалите на Ленка Дусилова подсилват още повече емоцията на изпълнението.

Повторенията на сюжетни линии и движения може и да не се харесат на всекиго, но именно непокорството и настойчивостта на артиста да се издигне след поражението изграждат историята, която се разказва. Това представление изправя публиката на крака и напълно заслужава възторжените й аплодисменти.

Време е за театрален нокаут. В този спектакъл, завоювал награди и почитатели от Стокхолм до Пекин, две жени чрез танц и музика се борят на боксовия ринг за своята съдба. Болезнено майсторство. – The Herald

Спектакълът е вдъхновен от Мохамед Али – от непобедим шампион до пациент с болестта на Паркинсон. Вплитайки хипнотична музика и танц в едно цяло, това уникално театрално преживяване ни отвежда право до сърцето на боксьора.

Страстта, отчаянието, устремеността, радостта, изтощението, страданието … едно изследване на това да бъдеш боксьор, но без клишета и дежурните сюжетни линии. – Total Theater

Торнадо от звук и движение. – Fest Magazine

Невероятна постановка. – The Wee Review

 За компанията

Spitfire Company е артистична платформа за съвременен танцов театър, както и един от най-прогресивните творчески колективи в Чехия. Зад успеха на техните спектакли стои желязна формула – оригиналност, смесване на жанрове и непрестанно въвеждане на нови форми в театралното изкуство. Компанията поставя акцент върху физическото присъствие на сцената, визуалното въздействие и диспропорцията в изграждането на персонажите. Всичко това отличава Spitfire Company и обяснява успеха на продукциите им.  

Петр Бохач / Petr Boháč

Съоснователят, артистичен директор и ръководител на Spitfire Company Петр Бохач е истински двигател на изпълнителските изкуства и заслужено може да се похвали с успешни продукции в повече от 11 европейски държави, САЩ и Африка. Той е гост-директор на компанията за съвременен танц и пантомима Tantehorse, куратор на програмата на Palac Akropolis Theatrе, както и създател на фестивала Zero Point, който събира в Прага най-добрите физически, визуални, мимически и мултижанрови форми на съвременния театър. Негови представления са отличени с редица престижни награди, сред които Herald Angel Award и Total Theatre Award, а самият той е определен за Личност на годината в Чехия заради своя принос към развитието на алтернативния театър.

Маркета Вацовска / Markéta Vacovská

Маркета Вацовска се присъединява към Spitfire Company през 2008 г. като танцьор и хореограф. Досега тя участва активно в повечето спектакли на колектива. Заедно с Петр Бохач, Вацовска работи по концепцията и хореографията на успешния спектакъл СТЪПКА ПРЕДИ КРАЯ. 2013-та година се оказва изключително успешна за нейната кариера – наградата за изпълнител на годината на Чешката танцова платформа, Herald Angel Award от фестивала Edinburgh Fringe, както и приза за Личност на годината в категорията „Танц и хореография“ на Czech Theatre Times.

Освен успехите на сцената, Маркета Вацовска преподава в Театралната академия по изпълнителски изкуства в Прага, а от 2006 г. води курсове като сертифициран Бикрам йога инструктор.

Ленка Дусилова / Lenka Dusilová

Наричат я феномен на чешката музикална сцена. Ленка Дусилова пленява сърца, защото е нещо повече от музикант и композитор, нещо повече от рок и поп звезда. Творческите й търсения излизат отвъд канона на стиловете и навлизат дълбоко в личния опит и душевност. Четвъртият й солов албум „Baromantika“ зададе нов музикален стандарт в Чехия с оригинална симбиоза между врящо и ледено, акустично и електронно звучене. Албумът донесе на Дусилова пети приз за Най-добър изпълнител на годината (2011) и номинация за наградите за новаторска музика Appolо. Предшественикът му “Between Worlds”, записан в Сан Франциско с участието на американски изпълнители и продуциран от Бен Йонас, получи няколко награди Angel през 2005 г.

Награди

Номинация за Thália Award 2012
Танцово представление и светлинен дизайн на годината — Czech Dance Platform, 2013
Награда за концепция и режисура — Czech Theatre Times, 2012/13
Награда за хореография — Czech Theatre times, 2012/13
Herald Angel Award на британския вестник “The Herald” — Fringe Festival в Единбург, 2013
Финална селекция — Total Theatre Award, 2013
Награда за Приоритетна компания — Aerowaves (European Dance Platform), 2014
Награда от Dance Transit Festival, 2015
Oustanding Performance Award за “The Voice of Anne Frank“ — Fringe Festival в Прага, 2012
Grand Prix Zdarzenia за “The World of Condemned“ — International Festival Zdarzenia, Полша

Продължителност: 50 минути

Концепция и режисура: Петр Бохач

Хореография: Маркета Вацовска

Танц: Маркета Вацовска

Музика/вокали: Ленка Дусилова

Сценография: Петр Бохач, Йеник Бубал

Светлинен дизайн: Мартин Шпетлик

Продуценти: Тереза Хавличкова, Барбора Калинова

Продукция: Studio Damúza o.s., Bezhlaví o.s.

Ко-продуценти: UFFO – SCT, Experimental Venue Roxy / NoD

Снимки: ©Martin Mařák и последното изображение е от ©Jiri-Strebl

Спектакълът гостува в Пловдив с подкрепата на Чешки център в София, Посолството на Чехия в София, Министерство на културата на Чехия.

МАЙКА

Тя е начало, метаморфоза и чуплива ос, около която се върти семейството. Тя е майка.

Едноименният спектакъл на белгийската компания Peeping Tom представя, почти като насън, почти като на кино, най-красивата и трудна роля и в живота, и на сцената – тази на майката. Една танцувална изложба, събрала различните етапи и състояния в живота на майката. От тяло в ковчег, през уплашено малко момиче до 40-годишна жена в затвора на собствената й несигурност, това представление достига отвъд очевидното, отвъд това, което си мислим, че знаем за майката.

Това е запознанство с нейния сложен вътрешен свят, където властват страхът, лудостта и мечтите.

Замислен като откровение на хореографа Габриела Каризо за смъртта на нейната майка, в последствие спектакълът се обогатява през гледната точка на всички изпълнители. Личните спомени на екипа изграждат матрицата на представлението и отключват смущаващи размисли за това да бъдеш жена, родител и майка.

Публиката е пренесена в редица на пръв поглед познати пространства – родилно отделение, погребален дом, звукозаписно студио, музей. Тялото се оказва склад, където съзнателното и подсъзнателното непрекъснато се сливат, сблъскват и определят кои сме. Появяват се неочаквани връзки, които размиват границата между траур и празненство, ред и хаос, това да задържиш някого и това да го оставиш да си отиде.

След БАЩА (2014), МАЙКА е втората част от семейната трилогия на танцовата компания от Белгия, която ще бъде завършена с бъдещия спектакъл ДЕТЕ.

Отзиви

Peeping Tom показва кръговрата на живота в странен, но завладяващ танцов спектакъл. – De Standaard

Подгответе се да се изгубите в криволиците на тази постановка, в нишките на подсъзнанието на майчината фигура. Естетика, танц, звук – всеки елемент от представлението хипнотизира. – Le Soir

… изненада от силни, поетични метафори, които режат плътта на душата – Kölnische Rundschau

Крайно, опустошително, МАЙКА е представление, изпълнено с хиперреализъм, с разруха, със съзидание. Един разказ за образа на майката, за кошмарите и желанията на отделната личност и на обществото, за тежестта, която и животът, и смъртта могат да имат. Изложени на показ като в музей, това са майки, изпълнени с нерешителност; майки, уплашени от това да бъдат майки; майки, които крещят и пеят с пълни гърла; майки без покой; просто човешки майки.  – BlauBart Dance Webzine

Танцовият театър на Peeping Tom е много оригинален и уникален. – GB Opera

Тъй като смесва болка и гротеска, остроумие и смут, това е едно от най-въздействащите изпълнения от своята категория, които сме виждали от доста време насам. – Die Rheinpfalz

За компанията

Вече 17 години компания Peeping Tom е емблема за хиперреалистична танцувална естетика, разположена в конкретно пространство – декор. Градина, всекидневна, мазе, жилищен контейнер на фона на снежен хълм… Изглежда познато, но всъщност сцената е нестабилна вселена, която се противи на логиката на времето и пространството. В основата на всички продукции на компанията стои човекът, с неговите състояния, болки и радости, с неговата мрачна страна, която си струва да бъде осветена.

Танцовият театър на Peeping Tom произхожда от обмяната на опит между артистите, което го прави личен, динамичен и докосващ. Редом с експресивния език на движение и изразяване на сцената, артистите използват техники от киното и звукови ефекти, записани в реално време, докато текат спектаклите.

Компанията е носител на редица международни награди, сред които приз за най-добър танцов спектакъл във Франция за “Le Salon” (2005), награда “Mont Blanc” за млади режисьори на фестивала в Залцбург (2007), Patrons Circle Award от Международния фестивал на изкуствата в Мелбърн и отличия от други държави. Спектакълът „32 rue Vandenbranden” спечели престижната британска награда Olivier Award (2015) за най-добро танцово представление, а “Vader/ Баща“ надделя в същата категория на международен конкурс в Барселона.

Габриела Каризо и Франк Шартие основават компанията за съвременен танц Peeping Tom през 2000-та година, а понастоящем са нейни артистични директори.

Габриела Каризо / Gabriela Carrizo

Родена в Кордоба, Аржентина, Габриела Каризо е едва на 10 години, когато започва да танцува в многопрофилното училище по изкуства и в единствената тогава група за съвременен танц за деца и подрастващи. В последствие училището се превръща в Балетен университет на Кордоба, където в продължение на две години Каризо се изявява на сцената и за първи зад кулисите като хореограф.

След като се премества в Европа на 19-годишна възраст, тя сътрудничи на редица майстори на танца, сред които Каролин Маркаде и Needcompany, като същевременно остава фокусирана върху авторските си спектакли и хореографии. Първото й солово представление – “E tutto sará d’ombra e di caline“ – е последвано от работа по хореографията на операта “Wolf” на белгийската компания за модерен балет Les Ballets C de la B на Ален Плател. Габриела режисира спектаклите “The missing door“ (2013) на Холандския танцов театър NDT 1 в Хага и “The Land” (2015) на Residenztheater в Мюнхен.

Франк Шартие / Franck Chartier

Танцува от дете, а на 15-годишна възраст вече учи класически балет при Розела Хайтауър в Кан. След като се дипломира, Шартие се присъединява към трупата на известния балетист и хореограф Морис Бежар, създател на престижния Ballet du 20ème Siècle в Брюксел. Три години по-късно Шартие става част от програмата на Парижката опера със спектакъла “Le spectre de la rose“. През 1994-та година творческите му търсения и колаборации отново го отвеждат в Брюксел, където в последствие се установява.

Той участва в продукции на различни компании за съвременен танц, сред които Les Ballets C de la B, Холандският танцов театър – NDT, Needcompany и други. Създава хореографията за адаптацията на операта “Marouf, savetier du Caire“ на композитора Анри Рабо от режисьора Жером Дешан и Opéra-Comique в Париж (2013).

Франк Шартие е носител на престижната холандска награда “Zwaan” за най-впечатляващ танцов спектакъл (2016) за “The lost room“.

Продължителност: 75 минути

Продукция: Peeping Tom

Режисьор: Габриела Каризо  

Асистент-режисьор и драматург: Франк Шатрие  

Изпълнители: Еурудайк дьо Бел, Мария Каролина Виера, Мари Гизелбрехт, Брандон Лагарт, Хън-Мок Юнг, И-чун Лю, Симон Верснел, Шарлот Кламенс

Асистент-художник: Диана Фордриньйер

Музика и визуални ефекти: Рафаеле Латини, Реналд Кролс, Глен Вервлие, Peeping Tom

Миксиране: Яник Вилокс, Peeping Tom

Светлинен дизайн: Джакомо Горини, Амбър Ванденхьох  

Костюми: Диана Фордриньйер, Кристоф ван Хурд (стажант), Peeping Tom

Декор: Амбър Ванденхьох, Peeping Tom

Сценична подготовка и конструкция: KVS-atelier, Peeping Tom

Видеотест: Сулок Суабламбан (стаж), Гаспар Розенвайн

Запис на звук по време на спектаклите: Елиас Вервек

Копродукция: Theater im Pfalzbau – Лудвигсхафен, Performing Arts Center – Тайпе, KVS – Брюксел, Grec Festival / Mercat de les Flors – Барселона, HELLERAU – Европейски център на изкуствата в Дрезден,  Les Théâtres de la Ville – Люксембург, Maison de la Culture – Бурж (Франция),  Festival Aperto/ Fondazione I Teatri – Reggio Emilia (Италия),  La Bâtie Festival – Женева, театър La Rose des vents –Вилньов д’Аск, (Франция)

С подкрепата на: Фламандските власти

Разпространение: Frans Brood Production

Снимки: ©Herman Sorgeloos и ©Oleg Degtiaro

Майка се осъществява с подкрепата на: Theater im Pfalzbau Ludwigshafen (DE) и Taipei Performing Arts Center (Taiwan), които са основни партньори на трилогията – МАЙКА, БАЩА, ДЕТЕ.

Peeping Tom благодари на: Александре Оболенски, Жан-Филип Алтенло, Роми Бени, Хайди Ерхарт, Ина Пийтерс, Елиас Ферфеке, Франсоа Хоузе, Театър FroeFroe.

РЕПУБЛИКА КАЛАКУТА

Политиката, с невъзможността да избягаш от нея, получава заслужена дисекция чрез изкуството на танца. Спектакълът РЕПУБЛИКА КАЛАКУТА изследва мястото и ролята на днешните творци на шахматната дъска, когато се заемат позиции, избухват революции или затихват протести. Отправната точка е една от най-ярките личности, раждани в Африка през последния век – Фела Кути.

Създател на афробийта, удивителен музикант и композитор, бохем и многоженец, Кути е прототипът на опозиционерите в Нигерия и в Африка като цяло. И на сцената, и извън нея, той остро критикува режима, армията, корупцията и колониализма – все актуални теми от 70-те насам. Кути провъзгласява имението си в покрайнините на Лагос за независима държава. Това е Република Калакута, впоследствие срината с военен щурм.

Едно ярко и звучно изпълнение от Африка, което хореографът Серж Еме Кулибали представя на зрителите с една-единствена идея – да се припознаят и да се замислят какво ще правят, когато дойде техният ред да се бунтуват за промяна.

Спектакълът

Роден в Буркина Фасо и израснал в Белгия, Серж Еме Кулибали представя спектакъл, в който политиката не е неясен подтекст или маловажен драматургически елемент, а основна движеща сила. Политиката е пречупена през тялото и разказана през танца. Вдъхновението идва от Фела Кути – известен нигерийски композитор, саксофонист, диригент, политически активист и създател на афробийта. На сцената 7 души се движат в низ от танцувални фигури и елементи, които всъщност представляват метафора на неудържимата жажда за живот.

Този танцов език, смесил традиционна култура, съвременния клубен живот и джаза, се явява качествено ново изразно средство, което бързо надраства своите корени, за да опише актуални политически и социални проблеми. За да вкара публиката в митичния Shrine – полу-бар, полу-храм, където Фела Кути чете молитви и пее за любов и революция на публиката.  

Република Калакута е неговият дом в покрайнините на Лагос, който Кути обявява за независима държава. Духът на бунтаря със саксофон в ръка, в последствие заразил мнозина не само в Нигерия, е главният герой на изпълнението, докато Серж Еме Кулибали влиза в ролята на разказвач.

Дали той се идентифицира с Фела Кути? Или е просто себе си – отдаден артист, заплетен и в проблемите на света, и в революцията на младите хора в Буркина Фасо, жадуващи за по-добър живот?

Както Славой Жижек предупреждаваше участниците в многобройните протестни движения: “Не е чак толкова трудно да обяздиш тълпата и да изкрещиш на микрофон, че нещата трябва да се променят. Важното е какво става, след като революцията свърши“.  

РЕПУБЛИКА КАЛАКУТА не е нито биографично представление за Фела Кути, нито мюзикъл по неговото творчество. Това е къс от Африка без клишета, Африка в глобалното съвремие, на която Серж Еме Кулибали и неговата трупа са силно отдадени – и затова искат да ви я покажат. Това е също и изследване до каква степен артистът може да заема позиция чрез изкуството. Защото дори посланието да не е популярно или масово, артистът е длъжен да го изрази – именно върху тази непоклатима основа Кулибали гради цялото си творчество.

От началото на кариерата си досега, Кулибали черпи вдъхновение от музикалното наследство на Кути. Композиции на нигериеца постепенно намират място в музиката на спектаклите, а след това се превръщат в извор за отделна продукция. Екипът на хореографа е привлечен от превръщането на Кути в лидер на политическо движение. А това ги отправя в търсене на отговорността на артиста, когато се докосне до политиката.

Типично за творчеството на Кулибали, РЕПУБЛИКА КАЛАКУТА не дава отговори, а поставя въпроси. Какви събития предизвикват хората по света да се обединяват и да искат алтернатива? Защо търсим харизматични лидери? Каква власт действително получават тези лидери и при какви условия? Колко свобода е възможна в рамките на самото движение?

Спектакълът има две части. Едната е буквално черно-бяла, озвучена от музиката на Фела Кути и вървяща по следите на неговата мотивация, поддръжници и лидерски качества. Втората част е цветна, ярка, многозвучна, така че да представи упадъка, разделението и илюзиите, които рано или късно завладяват политическите организации.

Коя от двете части е водеща? Зрителите избират сами.

След успеха на „Nuit blanche à Ouagadougou“ –  представление с изцяло африканска насоченост, чиято премиера предшества свалянето на президента на Буркина Фасо Блез Компаоре – хореографът Серж Еме Кулибали продължава темата за неотложната нужда от промяна в света. Този път на фокус не е само Африка, а целият свят.

Фела Кути – вдъхновението

Говорител на едно поколение, той превръща сцената в политическа платформа, а музиката – в оръжие. Арестуван над 200 пъти заради остра сатира срещу властта и корупцията, Фела е истинско превъплъщение на отдадеността към родината и изкуството. Противник на невежеството, потисничеството и примирението, този музикант пробужда нигерийците с неподражаем стил. Неговите композиции, някои с дължина до 30 минути, други с невероятна сложност, достигат до джаз клубовете в “далечен” Лондон. Така се ражда ново музикално явление.

По името на килията, в която е лежал за първи път, Фела Кути обявява независимата Република Калакута, която всъщност е неговото лично имение в покрайнините на Лагос. Там бенда му записва музика до 1977-ма година, когато военни щурмуват имението и разрушават студиото. Живял във Великобритания и в САЩ, бунтарят вижда от дистанция любимата си Африка и действителната й роля в световната политика. Този забележителен творец остава в историята с бурния си личен живот, с неизчерпаемото желание за свобода, с пан-африканските убеждения и с музикалното новаторство.

Музика

Наследството на Фела Кути изобилства от пътеки, в които хореографите и танцьорите могат да навлязат. В тези албуми се кръстосват не само африкански ритми, фънк и джаз, но и многобройни теми – от насилие до хармония и нежност. Стъпвайки върху тази солидна основа, музикантът и композитор Иван Таблот създава нова вселена от звуци за спектакъла на Серж Еме Кулибали.

Отзиви

В РЕПУБЛИКА КАЛАКУТА Серж Еме Кулибали магически съчетава музика, танц и африканската революция. – La Libre Belgique (17/02/2017)

Прекрасна разходка, която носи неподчинение и любов. РЕПУБЛИКА КАЛАКУТА танцува върху вулкана на една погубена революция и едни хора, които в края на краищата ще въстанат отново. Това политическо и поетично изпълнение става още по-темпераментно във втората половина от спектакъла, в която атмосферата напомня на дискотека – или на края на света. – Philippe Noisette, Sceneweb.fr (11/03/2017)

Хореографът

Роден в Бобо-Диуласо, Буркина Фасо, и израснал в Белгия, Серж Еме Кулибали работи по света като хореограф и танцьор повече от 15 години. Африканската култура е творческият му генератор, но също така и причината в неговите спектакли да бъдат вложени кауза, силна емоция и надежда. Заради способността да придава универсално послание и експресивност на съвременния танц, Кулибали е добре приет на няколко континента. През 2002-ра година основава компанията Faso Danse Théâtre и досега разглежда сложни теми, обвързани с желанието да провокира положителна динамика у младите поколения. Той е основател и на международното пространство за изпълнителски изкуства ANKATA в Бобо-Диуласо.

Отделно, Кулибали сътрудничи с артисти от Франция, Австралия, Индия и други държави, като междувременно преподава във водещите академии за изкуства в Брюксел и Рим. Откритостта към различията по света, любопитството и готовността да споделя натрупания опит обясняват защо хореографът е способен да създаде шедьоври на съвременния танц, в които да участват дори аматьори.

Продължителност: 80 минути

Концепция и хореография: Серж Еме Кулибали

Изпълнители: Адонис Небие, Марион Алзиьо, Саюба Сигe, Серж Еме Кулибали, Ахмед Сура, Ида Фао, Антония Науеле

Музика: Иван Талбот

Видео: Ив Мартин

Драматургия: Сара Вандериек

Асистент: Саюба Сиге

Сценография: Катрин Козм

Визуални ефекти: Херман Кулибали

Технически директор: Сам Серюи

Продукция: Halles de Schaerbeek & Faso Danse Théâtre

Изпълнителен продуцент: Halles de Schaerbeek

Букинг: Frans Brood Productions

Предпремиера – Триенале на танца в Уагадугу, Буркина Фасо – 28 ноември 2016

Световна премиера – културен център „Halles de Schaerbeek“, Брюксел – 15, 16 и 17 февруари

Копродукция на: Maison de la Danse (Лион), Torinodanza (Торино), Le Manège –Scène nationale de Maubeuge, Le Tarmac – La scène internationale francophone (Париж), Les Théâtres de la ville de Luxembourg, Ankata (Бобо-Дисуласо), Les Récréâtrales (Уагадугу), Festival Africologne (Кьолн), CC De Grote Post (Остенде).

С подкрепата на: Musée des Confluences (Лион) чрез резидентската им програма и la Fédération Wallonie-Bruxelles, service de la danse.

Снимки: ©Doune и последното изображение е от ©Sophie Garcia