Няколко манджички

Аз знам, че вече писах, че се преместихме, обаче държа да стане ама много ясно, че си ИМАМ КУХНЯ :-)

Истинска кухничка, където не трябва да се качвам на стол, за да стигна фурната, където мога да си складирам запаси, където мога да си слушам сръбска музика без Лиор да ми шътка, където мога да си правя ама наистина каквото искам :) Примерно вече почти няма магнити на хладилника, а тея, дето ги има, съм ги скрила на страната, дето нищо не се вижда. Пък Лиор и майка му нека мрънкат, че магнитите са нещо много важно и красиво :-)

Умирам си от кеф да си играя в новата кухня :) Три пъти пренаредих подправките, докато й се нарадвам :-) И съвсем навреме, щото дойде Нова година.

Прочетете остатъка от публикацията »

Израел – на юг

Аз малко отзад-напред, ама… еврейската нова година се празнува 48 часа и традиционно вместо да инвестират в подаръци като ШОКОЛАД, хората пътуват. Това са три празнични вечери и 3-4 почивни дни. Правят-струват, всички пътуват.

Ние пътувахме на север за първата вечер, втората изкарахме вкъщи, а на третия ден моят мъж изтрещя и хванахме на юг. Каза ми да си избера някоя дестинация, аз предложих 15… и така. Тръгнахме към Ешкол парк, на река Бесор, от другата страна на Офаким… на едни няколко минути от Газа :)

Прочетете остатъка от публикацията »

Добро утро, Рамат ган

Пише ви Светлина. От Рамат ган. Нали помните Рамат ган? Градът, където се изгубих при първото си посещение в Израел. И при второто. Е, сега се преместихме да живеем в Рамат ган, да ми е по-лесно да се губя :) Загубване номер едно вече е факт – още на ден четвърти… и седми…

Много съм доволна :-) Толкова много съм доволна, че вече почти не помня кошмара на пре-местването, пре-насянето, пре-търкването, пре-миването, пре-митането… Прочетете остатъка от публикацията »

Израел – другата страна на монетата

Всеки ден има по нещо, което ме дразни. С някои сигурно ще свикна, някои е забавно да преборвам, но има и такива, които… ами ще ме дразнят завинаги. Познавам точно един човек, който би ми изслушал оплакванията, без да ме убие, хората в Израел са много докачливи на тая тема. Не смея и патриоти да ги наричам, някак не върви, страната е на 60 години, повечето ми познати са пристигнали в Израел преди най-много десетина години. Което може би обяснява защо толкова много хора ми твърдят, че Израел не е в Азия, даже и в Близкия Изток не е. Средиземноморска държава била. Понеже те тия неща взаимно се изключват :-)

Прочетете остатъка от публикацията »

Бясна съм

Я да видим дали още помня как се правеше? Навремето можех да напиша някоя глупост в блога, да й повярвам и да ми мине. Или да напиша някой рант, да се изморя и да забравя да беснея офлайн.

Моят мъж си мисли, че е в депресия. Аз пък си мисля, че с угаждане ще му мине. То не бяха пици, не бяха филми до 2 сутринта, не беше чудо.

И понеже той, видите ли, е болен, на мен трябва да ми е гадно. След 9 часа в офиса най обичам да меся тесто за пица. В последния ден от юли.

Можело ли да мина да купя бейгъли (и да се прибера в 8). Ами не, днес искам да се прибера навреме, утре трябва на сватба да ходим. “Ok, np”. Сериозно ли?! Няма проблем, че НЕ МОГА да свърша това, което той НЕ ИСКА да свърши? Сега трябва и да се извиня ли?

Щял да ми помага, всичко заедно сме щели да свършим. Като искам продукти от пазара, няма да иде да ми ги купи днес, ами утре ще идем двамата заедно. Е че на мен къде ми е кярът, или аз изобщо не влизам в сметките?

И като е депресиран, може да яде суши за 40лв ли? Аз обядвам през ден, той ще ми яде суши. Как не можа да му се падне депресия с липса на апетит, бе?! Чак сега искал да пие и лекарства, да бил станел щастлив. Що, да не му е свършила бирата? И без това друго не прави, докато работя, може и да си пийва, кво да се харчи за лекраства?

Снощи наводних банята, направи ми се забележка, и в 1 сутринта плувах и отводнявах. После го каня да провери и с ееееей такава усмивка го питам дали му харесва. Не.

**

Обикновено не сравнявам кой какво иска и кой какво върши и кой колко мисли другия. Сигурно са първи признаци на депресия :-DDDD

**

И накрая да цитирам Елена:

ГОВЕДО