Малолетните и непълнолетните са най-уязвимата част от обществото, която преоткрива света чрез интернет и новите аудиовизуални технологии. Тя гради свои модели на подражание, възприема интерактивните съобщения без да умее в пълна степен да ги анализира и да се предпазва от негативното им съдържание. Освен като обект на специална защита от отрицателните последици на техниката и всепоглъщащото въздействие на интернет, подрастващите трябва да се схващат и като активни потребители и създатели на съдържание, т.е. като субекти на правото на изразяване и информация.[1]

Анализирайки тези тенденции, стигаме до заключението, че недостатъчният житейски опит лесно превръща малолетните и непълнолетните потребители в консуматори. Всичко това дестабилизира съществуващия социален статус и провокира неблагоприятни промени – дисфункции и/или неутрални и маловажни последствия за реципиента – афункции. Това ни предизвиква да преразгледаме изцяло ценностната императивна нишка и да преоценяваме постоянно кое е добро или зло, истина или илюзия, красота или безобразие, допустимо или забранено, достоверно или манипулативно твърдение. Способите и критериите, на основание на които се произвеждат самите процедури на оценяване на съответните явления, са закрепени в общественото съзнание и култура като субективни ценности (постановки и оценки, императиви и забрани, цели и проекти, изразени под формата на нормативни представи), които имат значението на ориентири за дейността на човека. Основният проблем който се поражда, е как да бъдат отглеждани децата, когато наред с училището и семейството, интернет и новите аудиовизуални технологии им предоставят все по-модерна и атрактивна визия за света,  размиващи границите на изброените базисни понятия?

Ето защо, защитата на малолетните и непълнолетните е основно задължение на съвременната държава. Следователно, новите технологии пораждат ситуация която изисква адекватни методи и модерни подходи чрез които да се защитава успешно детския интерес. В опита си да се моделира безопасна среда за подрастващите обаче се достига да неизбежна точка на конфронтизъм. Свободата на изразяване и информация като фундаментално право в демократичното общество например се сблъсква с правото на чест и достойнство, както и с това на защита на физическото, психическото и моралното здраве на малолетните и непълнолетните.

Европейска законодателна рамка

Европейският парламент и Съвета на Европа отчитат, че с появата на новите информационни и комуникационне технологии е нужно да се засили бдителността що се касае до защита правата на личността.[2] В тази връзка, трябва да бъде гарантирано, че съдържанието на аудиовизуалните и информационните услуги е съгласувано със закона, не представлява единствено комерсиализиран продукт с цел висока печалба, зачита принципа на човешкото достойнство и не вреди на развитието на малолетните и непълнолетните.

Принципът за закрила на децата и непълнолетните от медийното съдържание се отнася до всички видове средства за масово осведомяване – печат, радио и телевизия, информационни агенции, интернет. Без значение са видът на тяхната собственост (частна или държавна) или формата им на управление. Основният критерий при разглеждането на принципа е доколко медията се ползва от неограничен брой лица. Следователно правно релевантен факт е обстоятелството дали тя е масово средство за комуникация и какви са предпоставките за свободен достъп до нея на непълнолетни.[3]

1. Дефиниции

1.1 В международното право, както и в българското се счита, че дете е лицето до навършването на 18 години, освен ако пълнолетието не настъпва по-рано (чл.1 от Конвенцията за правата на детето на ООН[4])

1. Конвенция за правата на детето на ООН:

2.1 Чл.7 от Конвенцията е насочен специално към определяне на ролята на медиите. От една страна той прокламира правото на всяко дете до “достъп до информация”, но включва също така задължение на държавите – страни по конвенцията да осигурят достъп на децата до информация и материали от различни източници – специално тези, насочени към подкрепа на благосъстоянието и физическото и психическото здраве. Това право често се разглежда във връзка и с правото на детето на свобода на изразяване (чл. 3).

1. В допълнение има редица международни документи относно свободата на изразяване които кореспондират с Конституцията на Република България (чл. 39, чл. 41) и Законът за закрила на детето.

3.1  Препоръка Rec (2006)12 относно осигуряване на възможности за обучение на децата в новата информационна и комуникационна среда;[5]

3.2  Препоръка CM/Rec(2007)11 относно насърчаване на свободата на изразяване и на информация в новата иформационна и комуникационна среда;[6]

3.3  Препоръка CM/Rec (2007) 15 относно мерките за медийното отразяване на избирателни кампании;[7]

3.4  Препоръка CM/Rec(2009)5 за защита на децата от вредното съдържание и поведение и за популяризирането на възможностите за младежкото активно участие в новата информационна и комуникационна среда.[8] Тази препоръка има две цели – (1) да защитава децата и (2) да повишава медийната грамотност в дигиталния свят;

3.5  Препоръка CM/Rec (2008)6 относно зачитане правото на информация и изразяване по отношение на интернет филтрите; [9]

3.6  Декларация относно защита на достойнството, сигурността и личното пространство на децата в интернет.[10]

1. Европейска конвенция за киберпрестъпленията[11]

Конвенцията е първият международен договор за престъпления извършвани чрез интернет и другите компютърни мрежи, отнасящи се до: посегателства върху авторското право, компютърни измами, детска порнография и насилие. Конвенцията кореспондира с Наказателния кодекс на Република България.

1. Решение No 1351/2008/EC на Европейския парламент и на Съвета на Европа[12]

Програмата има за цел:

(1)   Обезпечаване на публичното съзнание;

(2)   Да се бори срещу незаконното и увреждащо онлайн съдържание;

(3)   Повишаване на сигурността на онлайн средата;

(4)   Създаване на база знания;

1. В допълнение към международната нормативна уредба са препоръките на Парламентарната асамблея и на Комитета на министрите на Съвета на Европа, които имат отношение към въпроса за закрилата на малолетните и непълнолетните от вредното съдържание в интернет и другите комуникационни технологии:

1.1     Препоръка 1276 (1995) относно силата на визуалния образ;[13]

1.2     Препоръка 1165 (1998) относно правото на личен живот;[14]

1.3     Препоръка 1466 (2000) относно медийното образование;[15]

1.4     Препоръка (97) 20 относно “езика на омразата”;[16]

1.5     Препоръка (97) 21 относно медиите и представянето на културна толерантност;[17]

1.6     Препоръка 2006/952/ЕК относно защита на непълнолетните и човешкото достойнство в Аудиовизуалните и информационни услуги;[18]

1.7     Препоръка 1882 (2009) относно защитата на децата при развитието на новите медийни услуги.[19]

7. Норми на саморегулацията

7.1  Препоръка Rec (2001)8 относно саморегулирането във връзка с кибернетичното съдържание (саморегулиране и защита на потребителите срещу незаконно и вредно съдържание при новите комуникационни и информационни услуги).[20]

7.2  Етичен кодекс за превенция на малолетните и непълнолетните от неподходящо интернет съдържание при употреба на мобилни комуникации.[21]

Множество европейски мобилни оператори разписаха Етичния кодекс в Брюксел, на 6 февруари 2007 година. През 2009 г. българските мобилни оператори Mtel, Globul и Vivacom също приеха саморегулативния документ.

Българска законодателна рамка

Както в международната, така и в българската законодателна рамка, са дефинирани основните норми на закрилата на малолетните и непълнолетните от вредно аудиовизуално съдържание.

1. Дефиниции:

1.1 Както в международното право, така и българският законодател е възприел, че пълнолетието на детето настъпва с навършването на 18 годишна възраст (чл.2 от Закона за закрила на детето[22]). Значението на понятието „пълнолетие” е тясно обвързано с малолетието и непълнолетието. Малолетни са лицата, ненавършили 14-годишна възраст според чл.32, ал.1 от Наказателния кодекс[23]. „Непълнолетни” пък са лицата, които са навършили 14 години, но не са навършили 18 години (чл. 31, ал. 2 от НК на РБългария). В медийноправната система липсва единен подход при употребата на тези понятия. Директивата „Телевизия без граници” използва термина „непълнолетни”. По този начин е възприет той в повечето актове в държавите членки на Европейския съюз. В ЕКТТ се употребява формулировката „децата и подрастващите”, а в Закона за радиото и телевизията законодателят говори за „малолетни и непълнолетни”.

1.2 Българското законодателство дава легална дефиниция на понятието „закрила на детето”. Това представлява система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 ДР на ЗЗакрД).

Законодателните мерки предвиждат въвеждането на нормативна уредба относно правния статус на детето. Административните мерки предполагат наличието на компетентни органи, които да следят за прилагането на правната уредба. Понятието „други мерки” е обвързано с практиките на ниво саморегулация.

1. Конституционни основи:

Конституцията на Република България[24] предвижда няколко разпоредби относно закрилата на малолетните и непълнолетните и зачитането на правилата на морала при излъчването на радио- и телевизионни програми:

1.1              Децата се намират под закрилата на държавата и обществото (чл.14 от Конституцията на Република България).

1.2 Чл.39 от Конституцията прогласява свободата на словото, като тази свобода търпи ограничения с оглед накърняване на правата и доброто име на другиго и призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (чл.39, ал.2 от Конституцията).

1.3 В чл. 41, ал. 1 от Конст. На Република България е записано също, че всеки се ползва с правото да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

1.4 Горният конституционален принцип се противопоставя на чл. 54 относно свободата на художественото творчество.

1. 2. Закон за закрила на детето[25]

Българското законодателство въвежда обща уредба относно закрилата на детето от насилие (чл.11 от Закона за закрила на детето). Защитата се изразява в: правото на непълнолетното лице на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; правото на детето на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; правото на непълнолетните лица на закрила срещу разпространяване на порнографски материали.

1. 3. Наказателен кодекс на Република България[26]

Защитава личността и правата на гражданите от криминални деяния. В Наказателния кодекс са дефинирани кои опасни социални действия са престъпления и какви наказания трябва да бъдат налагани за тях. В отделни случаи, вместо наказание могат да бъдат налагани мерки за социално въздействие и образователни подходи. Наказателният кодекс също инкриминира действия които са във вреда за децата (чл. 159).

1. 4. Съществуват редица национални програми посветени на закрилата на децата от вредно съдържание в интернет:

4.1 Национална програма за закрила на детето;

4.2 Национална стратегия за закрила на детето (2008 – 2018);

4.3 Институционални и неправителствени програми;

4.4 Национална програма „Детето в мрежата”;

4.5              Социални медии направени специално за деца като сайта www.az-deteto.com

1. Български институции закрилящи децата

5.1 Държавна агенция за закрила на децата;

5.2 Асоциация „Родители”;

5.3              UNICEF България;

5.4 Неправителствени организации: Български червен кръст, Асоциация „Деметра”, Фондация „Родители България”;

5.5              Гореща линия. Сайтът www.web112.net цели да създаде условия за получаване на сигнали за незаконно и вредно съдържание, на първо място за детска порнография или насилие срещу деца, от страна на потребителите на интернет чрез попълване на формуляр в интернет-страницата на горещата линия.[27]

1. Норми на саморегулацията:

6.1              Правила за безопасна работа на учениците в училищната компютърна мрежа и в интернет;

6.2              Етичен кодекс за превенция на малолетните и непълнолетните от неподходящо интернет-съдържание при употреба на мобилни комуникации;

6.3              Друга саморегулативна мярка за защита на децата от неподходящо съдържание в социалните медии и останалите комуникационни технологии са интернет филтрите. Съществуват много търговски програми филтриращи съдържанието като Cyber sitter, Safe eyes, Net Nanny. От друга страна обаче, филтрите могат да се въприемат като цензура. Ето защо, в Препоръката на Съвета на Европа Rec(2008)6 относно мерките за насърчаване на спазването на свободата на изразяване и информация от гледна точка на филтърните механизми в интернет, са посочени основните насоки които трябва да се спазват преди филтрите да бъдат прилагани:

6.3.1       От държавите членки се изисква да правят стратегии които да определят риска за децата от неподходящо съдържание;

6.3.2       Да се оценяват различните идеи, мнения и обществени ценности;

6.3.3       От бизнеса се изисква да създава интелигентни филтърни механизми;

6.3.4       Необходими са дискусии в които да участват всички заинтересовани страни, след което да се вземат решения;

6.3.5       Гражданското общество трябва да осъществява мониторинг върху филтърните ограничения.

Възможности за промени в модела на медийната регулация с цел защита на детския интерес

Правната рамка е тази, която гарантира, че съдържанието на аудиовизуалните и информационните услуги зачита принципите за човешко достойнство и не вреди на развитието на малолетните и непълнолетните. Ето защо е необходимо, законодателят да се ръководи от интересите на обществото, като своевременно защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори. Съставяна на тази основа, законодателната рамка трябва да бъде достатъчно гъвкава и едновременно с това съдържаща ясни критерии които да се прилагат еднакво за всички, според устойчиво изградена законодателна практика, в интерес и защита на децата. С оглед постигането на тези цели е необходимо:

1. Българското правителство да създаде общ закон относно интернет и новата комуникационна и информационна среда в синхрон с посочения модел. Законът трябва да защитава свободата на изразяване и човешкото достойнство в информационната и комуникационна среда, като осигурява надеждно ниво на защита на децата от вредно съдържание и да насърчава успешно развитието на медийната грамотност у подрастващите. Този закон трябва да кореспондира с европейската и българската законодателна рамка.

2. Необходимо е и създаването на специален държавен орган, с определени отговорности, разписани в общия закон:

2.1 Да включва ясни правила хармонизирани със законовата рамка в областта (постановления, становища, препоръки, вътрешни правила);

2.2 Да осъществява мониторинг следящ за ненарушаването на законовите норми и правила (наблюдение на значителен брой интернет сайтове по определена схема и график);

2.3 При установени нарушения да наказва създателите и разпространителите на вредното съдържание според текстовете в общия закон. При необходимост, с оглед степента и сериозността на нарушението, регулаторът може да използва превантивната мярка и диалогичния подход на корегулацията. Налагането на много и последователни наказания да е  крайното средство, защото това би довело до слабо доверие в регулатора от страна на медиите и бизнеса, до неразбирателство и конфронтизъм между първите и вторите, до постоянно обжалване пред Върховния административен съд на наложените наказателни постановления;

2.4 След тези фази регулаторът да прави изводи. При необходимост да променя правилата, но отново те да са в хармония с буквата и духа закона, с тенденциите които налага динамичната медийна среда.

2.5 Да извършва регулярна отчетност пред аудиторията;

2.6 Държавният орган и останалите институции трябва да работят в тясно сътрудничество помежду си, да обменят информация и опит и на международно ниво;

2.7 Освен изброените критерии по които трябва да се ръководи новосъздаденият орган, за да се подпомогне работата на институциите и на експертите в областта е необходимо, на държавно ниво да се изготвят подзаконови нормативни документи – актове, становища и препоръки, дефиниращи някои противоречиви термини. Такива са например: добри нрави, порнография, вредно съдържание, физическо здраве, нетолерантност. Тук е необходимо да се отчита, че развитието на човека е резултат както на преднамерените, целенасочените, така и на непреднамерените въздействия на различни фактори: семейство, училище, социокултурна среда, обществени организации, средства за масова комуникация.[28] Ако тези широки понятия не бъдат максимално прецизно определени, тяхното тълкуване несъмнено ще доведе медийната регулация до нефункционалност, неадекватност при вземане на решенията и необоснованост при защитата на върховното право на децата.

1. Норми на саморегулацията

3.1 Показването на предварителни предупреждения към посетителите на дадена социална медия, когато онлайн страницата съдържа неподходящо съдържание за деца. Необходимо е да обърнем внимание и доколко прилаганите законови разпоредби имат ефективност. Например, ако има сигнализация за защита на малолетните и неполнолетните, но родителите не реагират, ефективността на подобна мярка би била съмнителна. Психологическата нагласа на децата към сигнализацията, от друга страна, има по-скоро ефекта на „забранения плод”.

3.2 При моделирането на българската медийна среда като пространство на сигурност и безопасност за децата съществува друг реален риск. Той е свързан с желанието за ограничаване на вредите, които интернет нанася върху подрастващите, да бъде тълкувано като опит за цензуриране на съобщенията посредством филтърните механизми. Гледната точка зависи от културната ориентация на заемащия я и най-вече – от позицията на децата в ценностната им скала.[29]

3.3 Не бива да се пропуска отговорността на родителите – те би трябвало да се информират за рисковете които крият новите технологии и да контролират достъпа на децата си до тях, когато преценят че това се налага.

3.4 Малолетните и непълнолетните са субекти на правото защото те изразяват себе си и създават съдържание в интернет. Това е важно основание да не налагаме единствено забрани, но и да разбираме нуждите на децата, техният начин на мислене и да преценяваме какво би могло да е в тяхна полза. Регулативните и саморегулативните норми трябва да се базират на тази психологическа база.

3.5 Необходимо е приемането на кодекси с правила, определящи отговорността на редакторите на социалните медии, администраторите и другите професионалисти.

В повечето случаи обаче, „имплантирането” на чужд законов модел към българската реалност не е гарант, че у нас той ще работи добре. От законотворците се изисква да изучават и отчитат най-добрите постижения на съвременните външни законодателства, да извършват внимателна преценка при подбора на текстовете, да са убедени в тяхната приложимост. Да си отговарят и на въпросите – дали преписаните текстове ще предпазват успешно децата от вредното телевизионно съдържание и ще намаляват ли дисфункционалните въздействия на телевизионните предавания върху тях. Нужно е да се отчете степента на развитие и подготвеност на обществото, медийната култура на гражданите, народопсихологията и още редица обективни и субективни фактори, които могат не само да доведат чуждия законов текст до несъстоятелност и неприложимост, но и да работи изцяло или отчасти във вреда на малолетните и непълнолетните.

Изброените проблеми са предизвикателството на новия век, което трябва да преодоляваме. На първо място е необходимо да преосмислим ценностната си императивна система, да обърнем внимание на традиционните понятия като любов, грижа, мироглед, вяра. Тези добродетели, все повече се поставят на изпитание – от една страна от мощното бизнес влияние в аудиовизуалния сектор и във високотехнологичната информационна и комуникационна среда, а от друга от регулацията в тази сфера която все по-трудно успява да защитава не само върховния детски интерес, но и обществения като цяло.

Тези тенденции описва професор Нийл Постман още през 1982 г. в книгата си „Изчезването на детството”, добила световна известност именно с проучените фактори, които влияят върху възпитанието и формирането на детската психика, на детското светоусещане през различните исторически епохи. След 50-те години по негово мнение средствата за масова комуникация начело с телевизията преобръщат изцяло не само модела на представите ни за това, какво представлява детската възраст, но и модела на поведение на детето – например, малкият екран дава предимно визуално възпитание, което ограничава детската фантазия, не съществуват теми табу и т.н.[30]

От друга страна, редица учени и психолози са установили, че едни от най-ефективните образователни и възпитателни подходи са визуалните, интерактивните, които предоставят възможност едновременно с играта децата да научават нещо ново. Относно детската фантазия, също може да се представи противоположното мнение. Детските филми, анимационните герой които изобразяват света на децата по-интересен и шарен, част от компютърните игри развиващи не само детската фантазия, но и начина на мислене, интелектуалното ниво на подрастващите са достатъчни доводи. Фактът, че не съществуват теми табу всъщност, е основната причина медийната регулация и възрастните да ограничават достъпа на малолетните и непълнолетните до подобно неподходящо съдържание. Трябва да отчетем, че в информационното съвремие в което живеем и децата ни са по-осведомени, по-знаещи и будни. В това, разбира се, няма нищо тревожно, особенно когато за един от най-ценните съвременни капитали се сочи информацията.

Осмислянето и практическото прилагане на единни критерии, които да гарантират изпълнението на възпитателните, образователни и социализиращи функции на интернет и новите технологии спрямо децата все още предстои. Обществеността е в началото на анализа на ползите и вредите от социалните медии като субект в детското развитие.

---

[1] Занкова, Б. „Принципът за пропорционалност като средство за разработване на адекватна национална политика за закрила на децата от вредно и опасно съдържане в мрежата”, стр.1

[2] Защита на непълнолетните и човешкото достойнство в Аудиовизуалните и информационни услуги (2006 Препоръка)

[3] Николова, Р. „Медийно право”, ст. „Закрила на децата и непълнолетните”, стр. 120

[4] Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.  Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.  В сила от 3.07.1991 г.

[5] Приета от комитета на министрите на 27-ми септември 2006 г.

[6] Приета от Комитета на Министрите на 26 септември 2007 г.

[7] Приета от Комитета на министрите  на 7 ноември 2007 г.

[8] Приета от Комитета на министрите на 8 юли 2009 г.

[9] Приета от Комитета на министрите на 26 март 2008 г.

[10] Приета от комитета на министрите на 20 февруари 2008 г.

[11] Конвенция за киберпрестъпленията, Будапеща, 23 ноември 2001 г.

[12] Прието на 16 декември 2008 г.;

[13] Приета от Комитета на министрите на 30 юни 1995 г.

[14] Приета от Комитета на министрите на  16 март 2007 г.

[15] Приета от Комитета на министрите на 27 юни 2000 г.

[16] Приета от Комитета на министрите на 30 октомври 1997 г.

[17] Приета от Комитета на министрите на 30 октомври 1997 г.

[18] Приета от Комитета на министрите на 20 декември 2006 г.

[19] Приета от Комитета на министрите на 28 септември 2009 г.

[20] Приета от Комитета на министрите на 5 септември 2001 г.

[21] Various European mobile-telephone operators signed the “European Framework for Safer Mobile Use by Younger Teenagers and Children”, in Brussels (Belgium) on February 6^th 2007.

[22] Дефиницията на дете по смисъла на Чл. 2 от Закона за закрила на детето е „всяко физическо лице до навършването на 18 години.”

[23] Наказателен кодекс Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изменение от 29.07.2008 г., бр. 102 от 28.11.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.

[24] Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г.
изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г.)

[25] Закон за закрила на детето. Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., последно изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г.

[26] Обн. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.33 от 30 Април 2009 г.

[27] http://www.web112.net/

[28] Андреев, М. Възпитание. В М. Мирчев. „Текстове 2. Покана за социология”, стр. 124

[29] Христова, К. Дисертация, стр. 104

[30] Postman, N. The disappearance of  Childhood. В „Предизвикателство на аудиовизуалните комуникации”, Михайлов, В., стр. 149