Хляб наш насущний - хляб с квас

     Хлябът не е просто продукт на трапезата ни. Не случайно дедите ни са казвали, че "от хляба по-голям няма". Някога са смятали, че когато в един дом има хляб, има всичко. Той е бил свято нещо - преди да яде, човек трябва да се прекръсти, ако се изпусне или настъпи хляб, той трябва да се целуне.

     Човек идва на този свят с хляб, хляб се прави за всеки основен момент от живота му и на финала си отива от него пак с хляб.

     Преди всяко хранене в къщите в продължение на векове се е произнасяла и произнася молитвата "Отче наш", където четвъртото прошение е "насъщния ни хляб дай ни днес"!

Обредните хлябове, върху които се поставял просфорен печат или кръстен знак, задължително трябвало да са квасени.
     На приготвянето на кваса се отделяло огромно значение. Вярва се, че къща без квас не бива да остава, както и че ако жена откъсне от кваса и го изнесе навън от дома, ще се отнесе навън фамилното богатство. Можело да се поиска квас от чужда къща, но не можело да става след залез слънце или ако в дома има млада булка, новородено или болест. Квас се взема от друга къща, ако има смърт във фамилията или се подменя на година от смъртта. Има дни, когато е абсолютно забранено захващането на квас или месенето на квасен хляб. Такъв е денят на Св.Екатерина.
     Добиването на домашен квас някога ставало на Велики четвъртък или в нощта срещу Игнажден.
      В моите собствени спомени баба ми приготвяше хлябове с квас по два начина - единият беше с помощта на хмел, а другият - с някаква пепел от дърво. Когато беше жива, Светла и памет, не съм си задавала много въпроси и никога не запитах как ги приготвя. Сякаш проспах тези мигове, в които можех да се докосна до старо знание. Сега търся нейните останали живи дружки, опитвам се да ровя из паметта им, а те все ми казват -"Твоята баба ги приготвяше, ние вземахме от нея, не помним нищо!". Като чуя тези думи, нещо ме стяга под лъжичката. Но бях твърдо решена да намеря тези рецепти и да пробвам.
      Преди години започнах да се занимавам с проучване на печатите за хляб, закупих си една просфора. И както си е написано, за просфорен хляб трябва квасен хляб..... Аз не можех да добия квас. Пробвах вариантите с вода и брашно, понякога имах успешни опити, друг път всичко отиваше на боклука.
     Отидох на едно теренно проучване в Албания и Северозападна Гърция, около Преспанското езеро. В гръцката част всички обясняваха, че купуват квас от понтийските гърци, а те го приготвят от някакво растение, което събират около реките. Цъфтяло май жълтеникаво. Никой от тях не сподели тайната рецепта.  Бре, колко обиколки около реките направих, снимах, питах биолози....Нищо.....
     После отидох из Драмско заради маскираните им. И нали това си ме човърка, питах и за кваса. И там имаше отговор : "Нашите майки правеха квасен хляб един път в седмицата, ама накрая ставаше сух, а на понтийските гърци си стоеше мек и с аромат, защото имаха специален квас!" Ама и тамошните не казаха нищичко. Две години ме въртяха на шиш с тази тайна и на финала я споделиха, когато вече не очаквах. Донесоха ми един пакет с хмел и един лист с рецептата. Донесоха ми и брашно, заедно с мярката - една срязана пластмасова бутилка до определен размер. После мерих и записах грамовете.  Е, тази за кваса с пепелта още нямам - така и не научих кое дърво горят, за да добиват пепел и да направят бърз квас - само за 24 часа....Ами че аз това за хмела го знаех, жегна ме спомена за баба, но питах за всичко, додето получавах отговори. Прибрах се и започнах с опитите. Получи се квас, после и страхотен хляб. 
А ето и 

рецептата за кваса

     Вземете добре изсушени шушулки хмел (40 грама), варете ги за 2-3 минути във вода, малко повече от чаена чаша - вместимост 300 мл. Отстранявате от печката и добавяте 1 равна чаена лъжичка захар. Прецеждаме и омесваме около една трета от поохладената, но топличка отвара (около 100 мл) с 2 супени лъжици брашно с връх. Разбъркайте добре, покрийте с кърпа и оставете на топло място (поне 20 градуса, но най-добре се развива на около 25). На следващия ден добавяме още една лъжица брашно и 100 мл вода (за хмела вече забравете, ако го ползвате, дава горчив вкус, пробвах и този вариант). На третия добавяме  1и 1/2 лъжици брашно с връх и около 120 мл вода, покриваме, а като минем покрай кваса (поне 5-6 пъти) го разбъркваме. Ако на четвъртия ден  добавяме 4 лъжици брашно с връх и около 100 мл вода, пак го бъркаме поне 3-4 пъти дневно, появяват се доста мехурчета в гъстото тесто. На петия вече са се появили доста балончета. Ако ви се сторят малко, пак добавяте малко брашно и вода и вече ще стане готово за употреба.
Важно е да не седи на течение и да не се ползват избелени брашна, вода от чешмата, която не е филтрирана или преварена и температурата в помещението да е постоянна. Бабите казват, че и чистите и добри помисли му помагат.
            
    Този квас си го има описан на много места. В с. Петко Славейково освен хмел, добавяли липа. В Провадийско към хмелната отвара добавяли шира от грозде.В Асеновград правели от пепел от специално дърво ( ама тайната е скрита някъде). В някои села на втория ден слагали отвара от нахут, стар фасул, люти чушки и повет. А солта добавяли при месенето на хляба. В Ахтопол и някои странджански села варели рак. После счуквали щипките, а към тях добавяли вода, брашно и сол. А вечерта преди месенето на хляба добавяли вода към кваса.
И старото правило на бабите - хлябът с квас се меси само с дясна ръка!

   

Да, ама дойде ред да се пази този квас, а аз нещо обърквах....До мига в който чрез опити научих най-лесния начин - взема се една голяма тава, застила се хартия за печене и се сипва малко квас, който с помощта на шпатула се разстила на много тънко, а като изсъхне, се начупва лесно, почти се разтрошава и се пази в затворен буркан. Тъй като през най-горещите дни не ми се включваше фурната, бях спряла за известно време с този хляб, а се върнахме за кратко към маята, сместта кротко си стоеше в буркана. 

После се вадят три супени лъжици от нея, добавят се 3 суп. лъж. брашно и 3 суп.лъж. хладка вода, на следващия ден пак захранваме със същото количество и квасът се е събудил и готов за употреба. 

     Затова и забавих тази публикация. Искаше ми се да имам повече отговори самата аз. Захващах квас по различно време, странно, захванатият на Игнажден наистина ставаше като по учебник, същото беше и с този на Велики четвъртък - той пък най-бързо ставаше. Захващах с гроздови зърна, с нахут, продължавам с експериментите....

Този хляб е печен в чугунена тенджера

А за да не става безконечна тази публикация, да споделя и рецепта за хляб:

Смесваме 800 гр бяло брашно с 4-5 чаени лъжички сол, добавяме 500 мл хладка вода и 300 гр квас. Замесваме тесто, което оставяме в намаслена купа да втаса около 4 часа (на топличко в кухнята), после размесваме и оставяме в два набрашнени панера да втасва около 2 часа и половина- три или до удвояване на обема. Загряваме добре фурната на 250 градуса, на дъното и слагаме една метална купа с вряла вода и прехвърляме хлябовете върху нагорещена тава, върху която поставяме хартия за печене. Печем на тази температура десет минути, а после 25- 30 минути на 220 градуса. Изваждаме и оставяме да се охладят върху решетка, а след това завиваме в хартия и прибираме в плик. Повече от 5 дни у дома не се е застоявал, това е времето за съхранение, в което вкусът и качеството му са гарантирани!

А тези два върху нагорещена тава

И  печатът най-сетне стана релефен и знаците му се запазиха!

Надявам се да не съм пропуснала нещо и да не съм ви преуморила, а ако някой може да сподели какво е това тайнствено дърво, от чиято пепел се прави квас и сподели, ще ме направи много щастлива!

Наградата от Блоговодител и един мус от кестени с райска ябълка

     
     Много време ми беше необходимо, докато подготвя тази публикация. Вероятно всички вече са решили, че тя ще остане в полето на неизпълнените обещания. Няма да се оправдавам....
      И така, преди доста време гласувахме за Годишните награди за кулинарни блогове за 2014. Гласувах и аз, при това, да си призная два пъти, от два различни адреса. Да не мислите, че съм познала наградените във всички категории? Не, моето мнение не е съвпаднало с мнението на журито, но по време на церемонията в Метро Академия имах възможността да се срещна на живо с много хора, с които комуникираме виртуално.
      Дни по-късно мернах информация, че има определени двама победители от гласувалите във всички категории и тези двама души получават Пасатор HB804QR на Gorenje . Не направих връзка, че мога дори да бъда аз. После пристигна писмото от Блоговодител и така се сдобих с един нов пасатор с всички екстри.
Вече няколко пъти го използвам в кухнята,  безспорно е един необходим уред за всяко домакинство. Допада ми, че е по-безшумен от стария ми уред, който е с друга марка.                         Благодаря на Блоговодител за подаръка, ей, толкова отдавна не съм получавала нещо, без да съм го платила, невиждан късмет!

     Но сега да продължа с  днешното ми предложение. В този мус съм влюбена от много години. В италианските Алпи, в едно малко селце, попаднах на фестивал на кестените. Какво ли не вкусих от тях, но този мус определено стана мой фаворит. Готвачът на ресторанта ми писа рецептата на листче, което после загубих. Но отново я намерих случайно от друг професионалист. Е, малко я адаптирах, защото нямах време да варя и пасирам кестени, та ползвах готово пюре от кестени от Френската седмица на Лидл. Оказа се малко по-сладко за нашия вкус, но и на това му се намира майстора....

Мус от кестени и райска ябълка

1 бурканче пюре от кестени- 350 гр
1 малка сметана 30% - 200 мл
3 добре узрели райски ябълки
30 гр настърган черен шоколад
1 лъж. кафява захар
1 лист желатин

    Накисваме желатина в малко вода и изчакваме да се разтвори около 5-10 минутки. Слагаме съдчето за около 15 секунди в микровълновата.  Сипваме го в сместа от разбитата сметана и кестеновото пюре. Добавяме малко настърган черен шоколад. Оставяме в хладилника.

Почистваме райските ябълки от обелките и средната ципа (в тези нямаше никакви семки), пасираме ги. Първо пасирах две ябълки, добавих им лъжица кафява захар и лъжица вода, оставих ги в хладилника и се наложи да свърша друга работа.

Оказа се, че те много бързо са се желирали. Затова ги оставих на дъното на чашките, върху тях сипах кестеновия мус. А последната ябълка просто пасирах и изсипах като сос върху муса.

Предишния път, в който правих муса, ползвах домашно направено пюре от кестени и вкусът беше по-плътен и наситен. Кестените чудесно си подхождат със соса от райската ябълка.

Благодаря още веднъж за неочакваната печалба, имам огромна нужда от цяла плеяда уреди за кухнята в новата къща, която вече се попълва и този пасатор пристигна точно навреме!

Салата с рукола, кайсии и грилован патладжан

Има ястия, които на пръв поглед за мнозина все още звучат странни и ги кара да свъсват вежди - "да, що за щуротия". За първи път пробвах тази рецепта във времето, когато кайсиите ни се усмихваха от всяка сергия и магазинен рафт. След това остана в графата "любими" за кайсиеното време. До днес, когато на рафтовете в Лидл  мернах отново кайсии. Е, цената им вече е доста висока, но пък все няколко можем да си позволим....

Салата с рукола, грилован патладжан и кайсии

Продукти за 4 порции:
по шепа рукола за всяка порция
4 кайсии
2 малки патладжана
1 домат
козе сирене (на вкус)
За дресинга:
1 суп.лъж течен мед
3 лъж. оцет балсамико
2 суп.лъж. зехтин

Приготовление:
Нарязваме на филии патладжаните, посоляваме и ги оставяме да пуснат горчивата вода. Оставяме грил-тигана да се загрее. Измиваме патладжаните, подсушаваме ги, потапяме ги в малко зехтин и ги гриловаме за кратко от двете страни. Предишния път гриловах и кайсиите, но тогава разполагах с повече. А сега едва опазих четири за салатата от домашните.

Изваждаме ги и ги оставяме леко да се охладят. През това време нарязваме кайсиите, доматите и сиренето, разпръсваме ги върху измитата и отцедена рукола, разпиляна в чинията. Отгоре нареждаме грилованите патладжани и поливаме с дресинга. Можете да добавите и мъничко лимон за аромат и по-богат вкус.
Поднасяме като гарнитура, а защо не и като основно ястие? В компанията на чаша охладено бяло вино насладата е гарантирана!

Бамя с ориз и домати

     На времето хората са се хранели главно със сезонни храни. Приготвяли гозбите си от зеленчуците, които отглеждали в градините си или били в изобилие по пазарите. Е, намирали начин да запазят вкусовете на сезоните по-дълго време чрез консервиране.

     Някога моята баба много употребяваше  бамя. Отглеждаше я в градината си, като се дразнеше, че често си берях букети от нея, които пъхах в една вазичка. Цветовете и бяха много красиви и караха ръцете ми сами да се протегнат и да ги срежат, за да украсят масата ни. А когато малките плодчета се появяха, нижеше нанизи с тях, които сушеше на сянка, а после стояха в избата. Други затваряше в буркани с домати, пиперки и магданоз. И обичаше да готви ориз с домати и бамя. Е, оризът беше от магазина. Но слънчевите домати от подредената и като аптека градина чудесно си подхождаха с бамята.

     Дълги години тази бабина гозба стоеше само в спомените ми. Мислех, че не мога да догодя същия вкус и само ще похабя продуктите и никой няма да я одобри.

До деня, в който гостувахме на една приятелка, чиито корени са от Странджанското село Бръшлян и тя ни нагости точно с това ястие. То бе подготвено по-скоро като гарнитура за обилно количество скара. Синът ни не вкуси от месата, а придърпа тавичката с ориза и бамята и у дома започна да пита зная ли как да приготвя тази вкусотия или да звъня да искам рецептата. Направих я и оттогава тази гозба присъства на трапезата ни през лятото.

Ориз с бамя и домати

Продукти:

1 1/2 ч.ч. ориз

1 глава лук

2 големи домата- обелени и настъргани

връзка магданоз

300 гр. бамя

2-3 суп. лъж. зехтин

сол на вкус

Приготовление:

Измиваме бамята и я поставяме в купа с вода и оцет - около 3-4 суп.лъж. Това се прави, за да не може да изпуска слузеста течност, въпреки че тя е много полезна, но това си е въпрос на вкус. Леко запържваме лука в зехтина, добавяме измития ориз и когато започва да става прозрачен, добавяме бамята и  около 3 1/2 ч.ч. топла вода. Като поизври малко водата, добавяме доматите - около чаша и половина, посоляваме, прехвърляме от тигана в тавичка и печем на 200 градуса. Когато водата премине в зрънцата ориз, вадим от фурната и наръсваме обилно с магданоз.  Сервира се топло или студено, въпрос на избор. Така се подбира и придружаващата напитка .....

     И преди да мине цяла вечност от тазгодишния Събор в Копривщица, да публикувам малко снимки и впечатления. Посещавала съм го като дете и тогава бях много изненадана от многото хора, които седяха по поляните пред сцените, припяваха песни, хапваха донесената от тях храна. Доста години след това, водена от друг интерес, отново се отправих към китното градче. Надали има човек, който да не е посещавал Копривщица, да не е впечатлен от възрожденските къщи. И както каза един колега - "Сякаш се намирам в света на  Изгубената България". 

Съборът сега се отличаваше от онзи от спомените ми, дълго се чудех какво точно ми липсва и какво не е на мястото си. Не че нямаше хора, но скарите бяха твърде много, целият град бе превърнат на огромен пазар - Занаятчийска улица, навред миришеше на казанлъшки понички и дюнери,  та търговското вземаше връх над духовното. Ама това е тенденцията явно....

Подразних се, че рекламата в медиите за 5--тото юбилейно издание на Събора стартира дни преди началото. Най-тиражираната новина от медиите бе забраната за чалга от страна на кмета на общината. Да, това беше добра инициатива, но в друга посока трябваше да тръгнат медиите и то много по-рано. Но нали хубавите новини не са новини у нас....

 А чужденците от всички континенти - пеещи нашите песни и играещи нашите традиционни танци, резервирали идването си преди повече от година.....успяха да ме засрамят добре, че не знам всички куплети на доста песни, а и стъпките на някои хора....

Бистришките баби на официалното откриване.....

По-младите бистричанки....

Къде без сурвашкарите от Долна Секирна....

Малко снимки на официалните лица с участниците в Събора

Групата от Неделино....

Малко почивка след изкачването до сцените...с тежките носии не е лесно...

По пътя към сцените....

Поглед към Копривщица от поляните ...

Голяма част от публиката носеше по някакъв елемент от традиционен костюм...жените най-често бяха с кърпи за глава

Подготовка за участието...последни инструкции...

Едно одухотворено лице...явно копривщенка...

Баба и внучка...

В съботната вечер - нестинари....с представянето на огнеходците съвсем се похаби истинското нестинарство и магията му изчезва и се обезценява....а и хората виждат едно огнеходско шоу, а  не нестинарството, такова, каквото е познато в Странджа и в Северна Гърция. От един свещен ритуал не остава нищо , а прераства в едно пародийно шоу....

След Събора притихнала Копривщица и среща с тишината в градчето....

Баунти

     Няма друг десерт, който толкова силно да ми навява мисли за море, палми, кокосови палми и вълни.
А когато е и домашно приготвен, можем да експериментираме и да достигнем мечтания от нас самите вкус. Кокосови стърготини и кондензирано мляко, облечени в шоколад по наш избор и се пренасяме далеч...

Преди време видях рецептата в един немски сайт, записах съставките на едно листче, а после съм го пъхнала в чантата си и бях забравила за него.
Но преди няколко дни открих малкото листче и светкавично се заех с направата на нежните блокчета.

Десерт Баунти

Необходимите продукти:

• Подсладено кондензирано мляко - 395 гр (ползвах Pilos, от Lidl)
• 2 ч.лъж. ванилов екстракт
• 245 гр настърган кокос  
• 150 гр черен шоколад
• 150 гр млечен шоколад
• 25 гр кокосово масло
• хартия за печене

Приготвяне на кокосово-шоколадовите блокчета:

Смесваме кокоса, кондензираното мляко, ваниловия екстракт и половината кокосово масло с лъжица. Разстиламе в пластмасова кутия с размери 23/15 см., заравняваме добре и леко утъпкваме с помощта на лъжица. Затваряме кутията и я оставяме в хладилника за около 4 -5 часа. После нарязваме на блокчета по наш избор. При нас се получиха около 40 броя.
Разтапяме шоколада с останалото кокосово масло на водна баня, потапяме в него блокчетата и оставяме върху тавичка, облечена с хартия за печене. С помощта на вилица или клечка за зъби правим декорация отгоре. Охлаждаме и  вече можем да се насладим на вкуса.

Забележка - Първата половина от кокосовите блокчета потопих в смес от 200 гр натурален шоколад, тъй като разполагах само с такъв. Втората част вече окъпах в смес от натурален и млечен. В интерес на истината, първата комбинация бе по-добра за нас, а втората повече се доближава до традиционния вкус, познат от фабричните опаковки.
Разбира се, всеки сам може да избере формите, както и шоколадовата баня.

При варианта с млечния шоколад леко се цапат ръцете при докосване на блокчетата. Ползвах млечен шоколад Милка. А при този с черния шоколад блокчетата бяха по-хрупкави.
С пожелания за успешна нова седмица!

Джанконада или освежаваща напитка от джанки

Някога, преди доста години, когато бях малка, все се оглеждах за газираните напитки от магазините. Дали защото родителите ми не купуваха много от тях, а при баба ми, където водата не беше добра за пиене, в мазето винаги имаше наредени лимонади, алтай и швепс.

Ние не сме страдали от липсата на вкусна вода за пиене, но забранените напитки са толкова привлекателни.
А майка ми все правеше разни сиропи и се опитваше да ме накара да пия от тях, ама онези магазински шишета си бяха по-добри за мен.
Та така до един момент, когато аз самата трябваше да реша какво да давам на децата си. А когато те бяха малки, се появиха всякакви напитки, които бяха натъпкани с оцветители и хиляди неизвестни вещества. Не се знаеше какво е сложено в тях. То не бяха сиропчета в чашки, пликчета, с едни ярки цветове.
Трябваше аз да измисля начин за атрактивно поднасяне на домашните сокове, та започнах да режа разни плодчета, да добавям пъстри сламки, домъкнати от разни пътувания. Но системата действаше безотказно - заобичаха ги!
А името на тази напитка принадлежи на бащата на съпруга ми, Бог да го прости! Вместо лимонада или оранжада, той поднасяше на внуците си джанконада и те бяха влюбени в това лятно питие!
И тъй като жегата ни кара да търсим прохлада в различни напитки, а джанката е пълна с плод, иде ред на подготовката на питието.

Джанконада

• около 1 кг джанки
• 1 л вода
• 3-4 лъж. захар

Слагаме измитите джанки в тенджера, заливаме с вода, добавяме захарта и оставяме на котлона да се вари около 10 минути. Веднага след завирането намачкваме джанките, за да могат да пуснат повече вкус и аромат от пулпата си.
Отцеждаме, наливаме в бутилка и поставяме в хладилника.
В чашата си можем да добавим стрък мента и няколко кубчета лед и да кажем "Наздраве!"

Гладна кокошка просо сънува....мечта за море и сафрид на скара

Май ние хората трудно се радваме на това, което имаме и все мечтаем за нещо друго. Додето беше дъждовно, роптаехме и мечтаехме за лято. А сега то дойде - знойно, цветно и наситено.
В града понапече стабилно, отпуската е далеч зад хоризонта. Ама като ни поднася лято, да е....Няма плаж наблизо, вися в един относително прохладен офис, но вече и той се сгря, мозъкът ми почти завира, но решавам да взема нещата в свои ръце и да си създам илюзията за почивка и море. А нали съм си червоугодник и мечтател, решавам да спретна една "гръцка" седмица у дома.
Решението си дойде спонтанно, както винаги. След обиколка на поредния магазин за строителни материали и магазини за кухни, последва влизане в супермаркет - онзи, който наскоро се разведе с партньора си. Толкова пълен със стока не го бях виждала от много време. А щандът с рибата беше като магнит. Привлече ме сафридът - сравнително едър, а допълнително ме стимулираха и с предложението да ми почистят рибите, които купувам. Речено-сторено - додето се разхождаме около пълните рафтове, рибките са почистени и с ентусиазъм се отправяме към дома.
Но няма да се заемаме с пържене, а вадим оребрения тиган и го мятаме на котлона. Загрява се бързо (че как иначе в тази жега), нареждаме посолените риби върху него, след четири-пет минутки ги обръщаме от другата страна. Рецината е напъхана във фризера за бързо охлаждане. Рибките се нареждат в чиния, наръсваме с риган и няколко капки (е, може и повечко) зехтинче, нарязваме лимони и.....морето вече е близо.
Аз хуквам да ги снимам, а домашните дробят салатката. Бързо, лесно, удобно и толкова вкусно. Ако сипете повечко зехтинче, сосчето е неустоимо и върви в компания с доста хлебец за топене, та може и без салата.

И вместо да се вкисвам от задачи в жегата, да си разгледам старите снимки от съседна Гърция, та белким ми се случи и мечтаната почивка:

Корабчето от Атон към Уранополис

Любимият плаж между скалите преди границата със Света гора

Уранополис

Поглед към последния ръкав на Халкидики и върха Атон/ Атос

Връх Атос

Никити - след летен дъжд

Тази публикация си отлежа кротко няколко дни, така и не усетих, че не е публикувана. Сагата с магазините за кухни си продължава, засега аз съм от губещата страна - много гледане, голям ужас, жега, а и продавачите за момента са слънчасали.....не само аз.

И след вчерашния пек, малко прохлада и време за нови подвизи в кухнята.

Кускус или лека и вкусна вечеря

Ей, като си навия да се сдобия с някаква кухненска джаджа, нямам спирка. То беше зор за тажин,  в който си бях наумила да приготвям някакво ястие, ама нямах съда...  Обяснявах на домашните какъв е този съд и защо ми е притрябвал, а те ме взеха на майтап. Няколко дни по-късно съпругът ме сюрпризира, че ще пътува до Мароко. Е, за подобна дестинация мигновено подготвих списък с неща, които са ми особено необходими. Не вярвах, че ще донесе тажин, но за моя изненада се сдобих със съдинката. Всички поръчки бяха изпълнени, с едно изключение - марокански кускус. Този, който гледал, все бил в едни чували по пазара, а гълъбчета и разни други птички бодро си кълвяли от него. Екзотични змии също се вихрели в някакъв танц в близост до чувалите. Та човекът решил, че точно този кускус хич не ми е дотрябвал.
То не е лъжа, все пак и тук мога да си набавя и няма нужда да го разнася от толкова далеч. Арабските магазинчето около Женския пазар предлагат изобилие от различни видове.
Първата ми среща с арабския кускус беше доста отдавна и беше странна - не бях очарована от резултата, ама аз съм си виновна,  поварих го доста време и вкусът не ми допадна.
После попаднах на едно предаване на Рудолф ван Веен и той даде урок за доброто му приготвяне и оттогава честичко похапваме от него.
А неговото предложение беше просто -

• 300 гр кускус се слагат в купа, заливат се с 500 мл врял бульон и се захлупва с една чиния. (Заради него във фризера запазвам сварени предварително бульони, така избягвам готовите кубчета.)
• А през това време можем да подготвим добавките, които да овкусят всичко. Тук вече рецепта няма -  леко се сотират в зехтин различни видове зеленчуци, нарязва се китка магданоз, малко мента, а ако непременно държим да има и месо и на това намираме колая. Мятаме на скарата малко месо, после го нарязваме на тънки ленти и добавяме към кускуса. 
• И един от важните уроци на Рудолф- като отхлупим съда с готовия кускус, с една вилица разрохкваме зрънцата, за де се разделят едно от друго....

Може да се поднася и като предястие, но у дома си остава за основно и всички го харесват - независимо дали топло или студено. Някои си добавят соев сос, други не понасят добавки. Кускусът превъзходно си подхожда с тиквички, моркови, лук, патладжан, аспержи, чушки, а хубавото е, че всякакви сезонни зеленчуци могат да влязат в употреба. Бързо (приготвя се за половин час - заедно с рязането на зеленчуците и обработката им), лесно и вкусно, а додето го приготвите, можете да изстудите бялото вино. Иде ред на подготовката на масата и на сладките разговори около нея. 

И да напиша и тук - това малко котенце си търси стопани, ако има желаещи, давайте знак!

А тажинът бе напъхан в един шкаф и почти го бях забравила, но дано се отприщи вдъхновението и за неговата употреба! Бях разочарована от декорацията му, защото бях си наумила, че трябва да е в синьо-зелена гама, но съпругът ми даде обяснение - искал да ми покаже, че шарките наподобяват тези на нашенската керамика, та затуй точно този купил! Железен аргумент!
И...... надали това е оригиналната рецепта за приготвяне на кускус, но на нас така ни допада!

Салата от бейби спанак, тученица, рукола, портокал и още нещо

И при нас дойдоха  горещи дни. Слънцето пари, но цветовете сякаш са по-интензивни. Въздухът е пълен със зной, леко трепти, а богатата палитра с цветове сякаш ни залива. Заставайки пред фурната на печката, в главата ми се появява знака "стоп", е след него веднага иде "влизането забранено". Ами какво да пъхам в забранената зона, като мога да намеря и друго решение да поднеса на домашните храна...
     Няма нищо особено в тази салата - небрежно нахвърляни листенца от бейби спанак, също толкова малки листенца от широколистна рукола, листенца тученица, парченца сирене, нарязани късчета червен портокал и едно чери-доматче за разкош. Всичко това гарнирано с парченца орехи,кратко загряти върху сух тиган, а след тях лъжичка-две семена от коноп. И на финала иде ред на онова, което да обедини вкусовете, да ги накара да доставят истинска наслада за сетивата - дресинга. Ето го и него - лъжица портокалов сок, чаена лъжичка мед, лъжица балсамико, две лъжици зехтин, хималайска сол на вкус, завъртени във вихрен танц от една бъркалка за яйца и готовата течност издава звук на задоволство при срещата с горещите орехчета и придава фин блясък на зелените листенца, нежно полегнали в чинията.

Едно ми е вишнево.....че и лавандулово....

Какво правят нормалните хора в събота - полунощ? Така попита една приятелка от социалната мрежа в този час. Нямаше как да и отговоря какво е нормално за мен и дали и аз съм нормална, съдейки какво правя....всичко се забърка съвсем.
А съботата беше наситена с емоции, аромати и цветове. Мина се през бране на вишни и малини, разходка по поляни, бързо барбекю, отново разходка, неочаквана среща с лавандулова нива и на финала...някой трябваше да се заеме с вишните(вече почти в полунощ).
    От много години си мечтая да попадна в лавандулови поля. Онези снимки на лилавите ниви из Франция гъделичкаха въображението ми, но все не попадах на подобно място. Преди няколко години пътувах неколкократно до Марсилия. При едно от пътуванията ми бях изумена от носещия се около мен аромат на лавандула. На излизане от хотела се усещаше, после по улицата, то вярно, че това е символът на Прованс, но така и не намерих обяснение кога всички колеги успяха да закупят подобен парфюм. По-късно ароматът неуловимо се изтегляше и градът със своите мириси успяваше да го потуши. В залите за конференцията вече не усещах този полъх, а познати други аромати. Реших, че нещо съм повредила рецепторите си. До последната заран, когато рано сутринта трябваше да тръгна към спирката на автобуса за летището и последва нова среща с пленителния аромат. И откъде идваше? От цистерните, с които миеха улиците на града....
Та мечтаех си и аз да се озова сред тези поля, а после прочетох, че България е на първо място по производство на лавандула в Европа. Миналата година пътувах към Варна с колеги в автобус и успях да им надуя главите, че няма как да спрем и да се разходим около лавандуловите поля в Шуменско. Мрънках, ама си ми беше мъчно, че не съм в кола и не мога да сляза.
И в събота привечер, прибирайки се от Долна баня, малко преди Костенец, съзрях нещо лилаво и мигновено трябваше да проверим какво е това. И сбъднах мечтата си... Седях около цветовете, дишах, набрах си букетче, съпругът си прави фото сесия на един тестови автомобил, а аз дори не мрънках да си тръгваме. Услужливо давах акъл какво още може да снима. Ей, да не си помислите, че сме стъпкали лавандулата, там, където е колата, имаше незасадено място и се правиха страхотни маневри, за де се нагласи на мястото за снимка.

  Е, на финала  връщане у дома в късна доба и старт на вишневото занятие. Почистване на костилки, един сладкиш за отскок, вишновка и конфитюр, слушане на някакъв филм и поглед към телефона и мейл и социални мрежи....
Вишновката за първи път заредена с водка - по рецептата на Мария - с водка и почистени от костилките вишни. Химиците роднини дадоха акъл, че ако ги оставя, ще се концентрира метанол, та не е добре, а аз нали от химия не отбирам, но пък слушам...Ще видим как ще стане и за какво ще се ползва по-нататък.
И на финала, ако не сте се замъглили съвсем, време за рецептата на сладкиша:

Сладкиш с вишни

Продукти:
5 яйца
1 1/3 ч.ч. захар
2 равни лъжички бакпулвер
настъргана лимонова кора
2 ч. ч. брашно
3 суп.лъж. разтопено масло
вишни (колкото поеме)
малко бадеми за разкош

Приготовление:

• Включваме фурната на 180 градуса.
• Разбиваме яйцата със захарта.
• Добавяме пресятото брашно с бакпулвера.
• Сипваме разтопеното масло и настърганата кора.
• Намасляваме тавичка и изсипваме тестото.
• Нареждаме отгоре вишните плътно една до друга.
• Наръсваме малко филирани бадеми.
• Печем 25-30 минути.

Охлаждаме и сме готови да грабнем лъжичките....а може да добавим и мъничко конфитюр, който да подсили аромата....